Трябва ли да продължаваме да мълчим за нещата, които се случват, пита филмът, който откри 42-рия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Късометражната история на режисьора Небойша Слиепчевич "Човекът, който не можеше повече да мълчи" е носител на "Златна палма" от филмовия фестивал в Кан тази година и говори за страха като водеща сила.
Сниман в действителен влак на гарата в Загреб, той отвежда зрителите в 1993 година, когато пътническият влак от Белград за Бар е спрян в Стрипчи, Босна и Херцеговина, от паравоенни сили в рамките на операция за етническо прочистване. Докато те извеждат от влака невинни цивилни, само един човек от 500-те пътници се осмелява да им се противопостави.
Това е истинската история на човека, който не можеше повече да мълчи Томо Бузов – пенсиониран капитан от сръбската армия, който пътува по време на отпуска, за да види сина си.
По майсторски начин Небойша Слиепчевич разказва историята в 14 минути, които според кинокитиката показват връзката между филмовото и реалното време. Тя определя филма като инструктивен за хората, които правят късометражно кино.
Разказът въздейства ударно на зрителя не само заради самата история, но и поради факта, че е представен през гледната точка на мълчаливеца, тъй като основния персонаж не е същинският герой – човекът, който не можеше повече да мълчи, а един от наблюдателите. Режисьорът решава да развие историята от този поглед, за да може зрителят да се идентифицира по-лесно, но и да постави моралната дилема пред него, без да осъжда избора му, какво би направил самият той, ако изпадне в подобна ситуация.
Филмът е копродукция между Хърватия, България, Франция и Словения. Продуцент от българска страна е Катя Тричкова. В "Артефир" тя изрази радостта си от първата прожекция на филма пред българска публика, тази на "Златна роза", и важността от това той да бъде гледан отколкото се може повече хора. Очаква се "Човекът, който не можеше повече да мълчи" да бъде част и от програмата на Киномания 2024.
За какво не трябва да мълчи киното и каква е значимостта на това да имаме самосъзнанието за единно общество, от което да бъдем част – Катя Тричкова разказа в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
