Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Климатични бедствия и хранителна сигурност: Идва ли краят на изобилието?

Снимка: БГНЕС

От последните 10-15 години насам, живеем във време, в което повечето хора по света страдат не от недостиг на храна, а от прекаляване с нея. Свикнахме на изобилие и разнообразие в хранителните продукти, каквото предишните поколения не са познавали. Но възниква въпросът: идва ли краят на тази ера на изобилие?

Нарастващият брой новинарски емисии, свързани с природни бедствия, урагани и екстремни явления, ни показва колко сериозно тези явления влияят върху земеделския сектор. А земеделието е един от секторите, които ще бъдат най-засегнати от климатичните промени.

В разговор за предаването "Време за наука", инженерът по храните Ивайла Сопотенска сподели своите виждания по темата:

"Проблемите с промяната на климата са едно от основните предизвикателства в производството на храни. Търсят се решения, и на хоризонта има налични варианти, с които човечеството ще може да се справи с тези изменения."

Един от най-големите проблеми, който човечеството трябва да реши, е недостигът на достатъчно протеини за изхранване на населението. Според Сопотенска, в Европа проблем с изхранването няма, но той е осезаем в Африка и някои части на Азия.

"Намаляването на обработваемите площи заради човешката дейност също е проблем", продължава Сопотенска. "Търсят се алтернативи. Една от тях е добивът на протеини от растителен произход, чрез култури като соя, нахут, леща и фасул, които добре познаваме и често консумираме в нашата култура. Те са богат източник на протеини и биха могли да заместят животинския протеин."

Въпреки това, според инженер Сопотенска, растителните протеини не съдържат пълния набор от незаменими аминокиселини, необходими за правилното функциониране на човешкия организъм. Затова се търсят нови, алтернативни варианти.

"Големият хит преди няколко години бяха брашната от насекоми или лабораторно отгледаното месо", добавя тя.

Освен това, Сопотенска коментира и въпроса за генетично модифицираните организми (ГМО). Тя посочва, че към момента няма доказателства, че ГМО технологиите вредят на здравето на хората, но въпреки това се провеждат дългосрочни изследвания за потенциалните им ефекти.

"В Европа ГМО продуктите не са разрешени именно заради предпазливостта относно техните дългосрочни ефекти", обяснява тя.

Климатичните промени, заедно с технологичните нововъведения и нарастващата нужда от адаптация в производството на храни, ясно показват, че бъдещето на изхранването ще изисква както научни пробиви, така и глобални решения.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Една майка, един сигнал и една кауза: Фондация "За доброто"

В рубриката "Епизоди от живота" днес представяме вдъхновяващата история на Надежда Рангелова, председател на Фондация "За доброто". Тя е жена, която напуска стабилния корпоративен свят, за да се посвети на социално значимата кауза на детското здравеопазване. В утрешния ден Надежда ще сподели своя път и мотиви по покана на Фондация "Мама има работа"...

публикувано на 11.11.24 в 11:27

Православната църква почита свети Мина

Днес православната църква отбелязва деня на свети великомъченик Мина. Той бил войник в Египет и загинал заради вярата си през III век, посечен с меч. Свети Мина се почита като закрилник на семейството и пътуващите , а също така се смята, че помага за намирането на изгубени вещи. С произход от Египет, светецът служил в армията в областта..

обновено на 11.11.24 в 09:10
доц. Жана Попова

Доц. Жана Попова: Как може да се пита защо журналистите питат

По време на предизборните дебати, интервюта, а и не само тогава политици заявиха, че в тези жанрове журналистите не би трябвало да им задават въпроси. Какво представляват журналистическите жанрове и допустими ли са журналистически въпроси по време на дебати, диспути и интервюта, коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" по програма..

публикувано на 11.11.24 в 08:45
Бойко Станкушев

Национализмът – последното убежище на умиращия комунизъм

На 10 ноември 1989 година, точно преди 35 години, генералният секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков бе свален от власт. Тази смяна бе “безкръвна“, защото това се случи на Десетосептемврийския пленум на партията. И наглед, след 45-годишно управление, България като че ли започва прехода си към демокрация и пазарна икономика...

публикувано на 10.11.24 в 09:30