четвъртък
от 15.10 до 16.30 часа
Предаването "Следобед за любопитните" е част от следобедната линия на програма "Христо Ботев" – "Ефир знание". Целта му е да търси баланса между познанието и забавлението, между известните на широката аудитория факти и новите открития в различните сфери на науката. Методите за постигане на тази цел са да излага безпристрастно, обективно и занимателно достиженията в науката, за да разшири познавателните хоризонти на българина.
В "Следобед за любопитните" търсим отговори на въпроси като: Възможно ли е България да стане водеща при реализирането на новия квантов компютър, идва ли края на силициевата ера и какво следва, новите геномни техники – възможности и предизвикателства пред изследователите и земеделските производители, как се отглежда цвете в епруветка, имат ли мирис, звук и вкус планетите, какво представлява изкуственият интелект и още много въпроси в сферата на съвременното познание. Гости и "съавтори" на предаването са най-добрите учени от БАН и всички висши училища в страната. Като използваме цялото жанрово разнообразие и възможности на БНР, се стремим да разширим интереса на хората към откритията в науката и потърсим ползата от тези открития за живота на всеки от нас.
Ако сте любопитни и любознателни, бъдете с нас всеки четвъртък, скъпи слушатели на програма "Христо Ботев".
Екип на предаването: Ани Костова, Зорница Цветанова
Връзка с екипа: тел. 02 9336 560 и sledobed@bnr.bg
"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН,..
"Лингвистиката прави много мостове, между които и този компютър - човек, ние говорим за едно семейство от науки, които се развиват от няколко хиляди години, като математическата лингвистика се занимава с изучаването на езика, като част от света и..
В Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" се състоя научнопопулярна лекция на тема "Изследване на слънчевата система" на проф. Андрю Коутс – физик от Университетския колеж в Лондон, Великобритания. Лекцията е част от четвъртото издание на фестивала "Ало,..
Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и..
Проф. Йордан Калайков издаде книгата "Педагогически размисли и прозрения". Той е професор, доктор на науките, писател и художник. Публикувал е над 70 книги в областта на образованието и 17 книги с проза, поезия и есеистика. Негови разкази и есета са..
"В математиката ме привлече това, че е подредена и че нещата зависят от самите себе си, а не от мнението на околните", споделя в предаването "Следобед за любопитните" доц. Ивайло Кортезов, който вече е написал над 16 000 математически задачи и завършва с..
"Водолаз съм от много години, майчиният ми род е от Поморие, предлагам ви разходка в гора, но в морето. Наистина в Черно море има гора във водата, запазена от преди много години. Все още не е ясно как е станало това, единственото изследване е от 80-те..
"Когато човек прави нещо с любов, това е най-важното. Да се занимаваш с точните науки и в частност математиката, е нещо много красиво. Всяко едно уравнение в математиката или задача в информатиката е уникално и съдържа различни идеи, които се..
УАСГ е класиран в топ 100 на 35 място от общо 1320 световни университета в областта на архитектурата и строителното инженерство. Тази висока позиция е следствие на успешното участие на талантливите студенти в организираните в последните години..
За отключването на природния код – революционният свят на ДНК баркодирането – е разговорът с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията и генетика към БАН. "Едно от основните изследователски направления на нашата..
В киносалоните в България рядко се разпространяват филми от Европа и Азия. В предаването "Какво се случва“ Светлана Дамянова от София филм фест и..
Етнографският музей "Етър" става на 60 години. За историята на музея и празненствата по повод годишнината – разговор в "Нашият ден" с уредника Румяна..
През тази година се навършват 60 години от създаването на Архитектурно-историческия резерват "Боженци". Според легендата, селото е основано от болярката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
