Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Столичният храм на книгата – с много години в миналото и млад поглед в бъдещето

БНР Новини

„Расте, но не старее” – девизът на столицата ни София с пълна сила важи за Столичната библиотека, която навърши 90 години. Читателите й за тази година, която още не е завършила, са вече 50 хиляди. Устойчива тенденция през последните години е половината от тях да са млади хора. Това са част от данните, изнесени във връзка с годишнината от създаването на библиотеката.

24 октомври 1928 година се смята за рождена дата на Столичната градска библиотека. С уведомителна разпоредба на тогавашния кмет Владимир Вазов се създава общински музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Разбира се, новата библиотека не идва на празно място. София не стои встрани от духовното пробуждане на българския народ по време на националното ни Възраждане. Първото народно читалище с библиотека е открито още през 1867, по време на османското владичество. То е подпомогнато от известния възрожденски предприемач и дарител Иван Денкоглу (9 години по-рано тойсъздава и първото девическо училище в София). Малко след Освобождението на България, през 1878, е основана и днешната Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Историята на Столична библиотека е не само дълга, но и наситена с интересни факти, нелишена и от драматични моменти. Общината построява за библиотеката прекрасна сграда на площад „Бански”, недалеч от известната софийска минерална баня. Но тази сграда е унищожена при страшната бомбардировка на 30 март 1944, когато голяма част от София е изгорена със запалителни бомби.

СнимкаИ тогава от 50 хиляди изгарят 40 хиляди тома, включително и библиотеката на Денкоглу, която сме притежавали, която ни е била подарена – разказва директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова. – Така че сме започнали наново да градим библиотеката с много дарения. И сме изключително благодарни на софиянци през годините. Всъщност, картините, които имаме, са около 350. Имаме 13 хиляди редки и ценни издания – всички те са дарени на библиотеката.

СнимкаГодишнината бе отбелязана с множество прояви, на които БНР е медиен партньор. Една от тях бе фотодокументална изложба „Библиотеката на София 90 години в/и Града“, открита в Градската градина.

Ще направи 90 години от създаването си най-голямата публична библиотека – библиотеката на София с над един милион тома книги, с над 50 хиляди читатели, с 450 хиляди заети книги, с над половин милион  посещения, с богата история, която ще покажем във фотоизложби, в книги, в конференция – каза при откриването на тази изложба Юлия Цинзова. Тя отбеляза още, че библиотеката разполага с 250 хиляди книги на чужди езици. Има американска читалня, корейски кът, голяма читалня на скандинавските страни, Руски център.

Също във връзка с 90-годишнината беше организиран XI Софийски есенен салон за поезия, който се състоя в американския център на Столичната библиотека. Състоя се и национално биенале на илюстрацията.

Сред най-интересните съпътстващи прояви е изложбата „Съдбата на книгите”. Представяме книги, които имат своята история, която е интересна, която мислим, че ще бъде интересна и на читателите, каза Ана Анастасова, ръководител сектор „Краезнание и книжовно наследство” А съдбите на книгите са различни, като човешките. Ще бъдат показани ценни книги, получени като дарение от видни личности или спасени от пожара през 1944.

Книги, дарени от видни личности. По време на бомбардировките през 1943-44 Столичната библиотека предлага на видни библиофили да съхрани и да евакуира техните библиотеки, заедно със своите фондове. Част от книгите остават като дарения.
Също и книги, забранявани при различни политически режими и спасени от унищожение (дискретно съхранявани във фондовете на библиотеката, без да „съществуват” официално в картотеките). И много други....

Най-старата книга във фондовете на библиотеката е „Царството на славяните” от Мавро Орбини (1601). Тя е сред източниците, по които е написана „История Славяноболгарская” на Паисий Хилендарски – пророк на Българското национално възраждане и първи историк от тази епоха.

Наред с ценните творби от нашето и световното културно наследство, които библиотеката притежава като „класическа” книга на хартия, тя бързо се развива и по пътя на новите технологии. Библиотеката има най-големия дигитален център сред културните институти в София, може би и в страната, отбеляза Юлия Цинзова.

Снимки: Венета Павлова и Столична библиотека



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!