Проф. Иво Христов: Възможна е надпревара във въоръжаването между САЩ и Русия

Пред глобален хаос ли се намира светът, кои са големите световни играчи и дали е възможна ядрена война? Ще последва ли надпревара във въоръжаването между двете суперсили САЩ и Русия. Ще се променят ли отношенията САЩ-Турция след освобождаването на сенатор Брънсън. По тези и други геополитически и политически актуални теми Радка Петкова разговаря с проф. Иво Христов - преподавател в Софийския университет. Той бе в Кърджали с колеги от парламентарната група на БСП и заедно с младежите от БСП в Хасково и Кърджали коментираха аспекти от стратегическия документ на левицата, който се подлага на широко обсъждане в страната.  "Излизането на Съединените щати от договора за ракети със среден и малък радиус на действие ще означава ново развитие на надпреварата във въоръжаването, ще означава разполагането на такова американско оръжие на европейския континент, ще означава и руски контраотговор, много бърз при това. Европа потенциално може да се превърне в зона на ядрени бойни действия", казва социологът в интервюто за радио Кърджали.

Р.П. - Професор Христов, на 9 ноември, вицепремиерът Екатерина Захариева заяви, че България ще бъде причина в целия Европейски съюз да не може да бъде прилагана Истанбулската конвенция. Така отговори на ваш въпрос. Имате ли действително повод за гордост?

Проф. Иво Христов - В отговора на г-жа Захариева има две взаимоизключващи се твърдения, които показват, че е пропуснала уроците по формална логика, ако въобще ги е взимала...От една страна тя заяви нещо, което е абсолютно невярно фактологически. Че заради България страните от Европейския съюз нямало да прилагат т.нар. Истанбулска конвенция, което просто не е вярно. Първо, шест страни също не са ратифицирали Истанбулската конвенция, но тя очевидно не прави разлика между подписване на един международен договор и ратифициране на един международен договор, които са два акта различни. А от друга страна, самата тя...

Р.П. - Само да уточним, ратифицирането е правен акт, а подписването е съгласие...

Проф. И.Х. - Да, да, но те и двете са правни актове, но едното, всъщност ратификацията, се изисква от съответните парламенти на съответните страни съгласно Конституцията им, за да може международен договор да произведе действие юридическо. А второто й теза, категорически противоречеше на първата й, и тя каза, че макар че всички страни, които са подписали и ратифицирали конвенцията, могат да си я прилагат. Тоест или заради България те няма да я прилагат, или пък въпреки България, те ще я прилагат. Да си избере един от двата отговора.

Р.П. - След посещението на Екатерина Захариева в САЩ, знаем, че тя се срещна там с държавния секретар Майк Помпейо, дали сме станали по-ценни съюзници. А знаем, че Америка за пореден път отказа, да премахне визите за България. Дали ни считат за държава от третия свят?

Проф. И.Х. - Преди известно време, преди повече от две години в едно интервю бях заявил три неща, за което след това бях остракиран непрекъснато. Казах: "България няма никога да влезе в Шенген, поне в обозримо бъдеще", и това се потвърди. След това казах, че България никога или поне в обозримо бъдеще няма да влезе в зоната на еврото, и това също се потвърди. И третото, което сега също ще кажа е, че България в обозримо бъдеще спрямо нея няма да отпадне безвизовия режим за Съединените щати. Вие си отговорете какво доверие имат към нас, нашите т.нар. съюзници.

Р.П. - Едностранният отказ на Тръмп от договора за неразполагане на ракети със среден и малък обсег на действие ще доведе ли до неконтролируема надпревара във въоръжаването и ще стане ли в такъв случай България в мишена, в цел за руските ракети.

Проф. И.Х. Да, и това е най-важният и най-животрептущият въпрос особено на фона на нашите балкански тук трагикомедии. За съжаление, излизането на Съединените щати от договора за ракетите със среден и малък радиус на действие, ще означава, ново развитие на надпреварата във въоръжаването, ще означава разполагането на такова американско оръжие на континента, ще означава руски контраотговор, много бърз при това. Вероятно с балистични ракети с малък и среден радиус на действие, предполагам модификация на ракетите "Ярс", които в момента са балистични ракети с далечен радиус на действие. Ще означава, че Европа потенциално може да се превърне в зона на ядрени бойни действия и ще означава, че се връщаме към състоянието на Европа в далечната 82-година, т.е. когато тя беше поставена пред противопоставянето на американските Пършинг и Круз и съответно руските СС-20.

Р.П. - По време на Студената война действаше една доктрина на ядрено сдържане, дали и сега не може да се очаква нещо подобно?

Проф. И.Х. - По време на Студената война имаше САЛТ 1, след това беше подписано споразумението за САЛТ 2. По време на Студената война, имаше твърде много други балансиращи механизми и най-вече паритет, относителен, в ядреното въоръжение на двете Суперсили - Съединените щати и Съветския съюз. Сега едната суперсила, е решила, че другата, Русия, е достатъчно слаба и тя следователно може да бъде унищожена в бърза, скоротечна, конвенционална или комбинирана - конвенционална и ядрена война. Да не говорим, че има трети играч, който го нямаше тогава, по време на Студената война, и той се нарича Китай. Следователно, уравнението придобива поне три страни - Русия, САЩ и Китай, и нещата стават много по-заплетени, отколкото можем да си представим. Но за съжаление, на власт в големите страни влязоха политици, които никога не са участвали във война. Това според мен се отразява крайно негативно върху техния начин на мислене и самият факт, че те допускат, дори и ограничена ядрена война показва с какви хора си имаме работа. 

Чуйте цялото интервю с проф. Иво Христов в прикачения файл.