Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историята за село Сачанли възпята в песен

Кера Станкова: От селските седенки и попрелки научих песните и ги запях

6
Кера Станкова в дома ѝ в Момчилград
Снимка: Божидар Чолаков БНР - Кърджали


Кера Станкова тази година отбелязва 88 години. Тя е родена в село Воденци, община Стамболово в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. Тя казва, че наследила пеенето от баща си, а дарбата развила сама. 

От селските седенки и  попрелки научих песните и ги запях. Където ѝ да чуя песен, я записвах в една тетрадка и така съм ги учила. На нивата докато си жънехме с майка, дочух от нейде стара жена да пее. Оставих сърпа и тръгнах да търся от къде идва песента, разказва Кера. Снимка: Личен архив

Баща ми пееше стари тракийски песни. Моят род е от Беломорска Тракия, от село Сачанли. От това Сачанли, дето е изгоряло! 

Майка е била на девет месеца, когато е останала сираче. Башибозука дошъл посред нощ и запалил селото. Дядо Ставро и баба Милка са тръгнали да бягат, към България, към Арда. Там била границата. Тъкмо стигнали до Арда и от среща башибозука се появил и като стреляли улучили и баба, а майка ми е била на гърба ѝ. Арда мътна и кървава е текла, както се пее в песента днес. Разказва историята на дядо си Ставро Кера Станкова.      Кера Станкова на окръжен преглед. Снимка: Личен архив

През 1949 година Кера Станкова се омъжва за военен, родом от Аврен, но службата му била в Кърджали. През годините поради служебните му задължения са се местили да живеят в Момчилград, а след това пет години живеят в Подкова и отново се връщат в Момчилград. През 1950 година на едно новогодишно тържество на военните Кера Станкова изпълнява няколко песни, където е забелязана от командира на поделението в Момчилград. Той ѝ предлага да направят подбор на всички жени на военните и да съставят женски хор от съпругите на военните, а тя да бъде ръководителка. Така започва да се занимава по-сериозно с пеене. 


След като създадохме военния хор, тръгнахме по окръжни прегледи и участия в страната - София, Копривщица, къде ли не. Където идехме все съм взимала златни медали от Копривщица, от Илиева нива, от Маджарово, разказва 88-годишната певица.   

Обичам да пея бавни, тежки песни. В Маджаров когато бях, плаках и пях, тази песен за село Сачанли. Що стари хора имаше, прави станаха и всички плакаха, защото са били от това село Сачанли, спомня си народната певица. Кера Станкова на сцена, на гайдата Васил Станчев Снимка: Личен архив

Кера Станкова е спечелила уважението и признанието на момчилградчани и всички тракийци от Източните Родопи, и не само. Тя е участвала на тракийските събори в Кърджали, Маджарово, Ивайловград. При всеки празник в Момчилград е взимала участие. На един от празниците по повод Байрям Кера излиза на сцената и изпълнява турска народна песен от Беломорието с което изправя на крака цялата публиката.  


Може да чуете цялото интервю и песните на Кера Станкова в прикачения звуков файл.

Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook. Последвайте страницата и в Instagram



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Благотворителен концерт ще помага на Каран и Рени

Голям благотворителен концерт „Ангелите на Каран и Рени“ се организира от Теодора Николова и Гергана Шумакова на 11 август, неделя, от 20 часа в Кърджали. Той ще се проведе на Арена "Спартак" и ще събере някои от обичаните от тийнейджърите артисти и изпълнители. Преди концерта от 16 до 18 часа в парк "Простор" се предвижда Фен-среща с известни..

публикувано на 09.08.24 в 15:40
Отец Николай Величков

Отец Николай: Богородичният пост е време за молитва, а не за плаж

Времето на Богородичните пости е благодатно време човек да попее на Света Богородица.  В тези дни сутрин и вечер се служат прекрасни песнопения в отредени молебни канони към Света Богородица. Не е време за почивки и плажове, а е време, в което православните християни трябва да се подготвят за Успението на Пресвета Богородица. Това каза..

публикувано на 06.08.24 в 22:45

Танцьори от читалище „Родопски фар“ представят Кърджали на международни фестивали

Успешно приключи двумесечната занималня „Лято в библиотеката“, организирана от библиотекаря Здравка Димитрова и секретаря, Светла Бейчева, на читалище „Родопски фар 1938“ в кв. „Гледка“ в Кърджали. В любознателни пътешественици, наблюдатели, откриватели са се превръщали по време на организираните игри двадесетте деца на възраст от..

публикувано на 02.08.24 в 22:44

Първи празник на траханата в Плевун

Първи празник на траханата ще се проведе в ивайловградското село Плевунна на 3 август (събота).  На празника ще се съберат майстори на трахана от България, Гърция и Турция. Всеки от тях ще сподели своята рецепта и технология за приготвяне на традиционното ястие.  Празникът на траханата се организира по идея на Теменужка Матева и с подкрепата на община..

публикувано на 02.08.24 в 15:43
Снимката е илюстративна

Започна 54-то издание на лятната астрономическа школа

В курортния комплекс "Бели брези" край Ардино стартира лятната школа по астрономия и астрофизика, организирана от Астрономическата обсерватория с планетариум "Славей Златев" в Кърджали.  Участниците в 54-то издание на школата  са 64. Те са от цялата страна. Очаква се на по-късен етап присъединяването на още няколко любители на небесните науки. За..

публикувано на 02.08.24 в 15:05

Горещ август, температури до 40 градуса

"Тази година за август се очаква температурите да бъдат около и над нормата, за равнините между 21 и 25 градуса, за високите полета между 20 и 22 градуса, а за планините - между 6  и 14 градуса. Най-ниските температури ще са между 10 и 15 градуса, а най-високите между 35 и 40 градуса". Дали живакът ще прехвърли 40 градуса? " Много малка е..

публикувано на 01.08.24 в 08:40

Славейно чества 121 години от Илинден-преображенското възстание

В Смолянското село Славейно тази събота и неделя ( 3 и 4 август) ще отбележат 121 години от Илинден-преображенското възстание и 120 години от гибелата на знаменосеца Кольо Шишманов. Това съобщи един от организаторите на събитието -  доц. Георги Митринов от Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин”. Честването е установено през..

публикувано на 30.07.24 в 12:00