Оркестър „100 каба гайди“ е създаден през 1961 г. в гр. Смолян, с главен организатор и диригент Апостол Кисьов, а след 1965 г. и с концерт-майстор Анастас Иванов (бай Тасо). Наброявал е над 100 участници от Средните Родопи на възраст от 40 до 75 години. След дългогодишна дейност към Профсъюзен дом на културата в гр. Смолян, от 1992 г. оркестърът продължава своята дейност към читалище „Орфееви гори“ в смолянския квартал Райково. Първата ярка изява на оркестъра е на откриването на народния събор – надпяване „Рожен-61“. От тогава датира традицията всички „роженски“ събори на народното творчество да бъдат откривани с изпълнения на 100-те каба гайди, превръщайки се в емблема на радопския фолклор. След създаването си оркестърът започва активна концертна дейност в страната и осъществява турнета в Унгария, Русия и Чехия, откъдето носи много награди и отличия.
Днес главен художествен ръководител е Тодор Тодоров.
Част от състава „100 каба гайди“ са и квартет „Аглика“, който е основан през 2006 година. В квартета участват Тодор Тодоров, двамата му сина и Аглика Каменова, която е дала името на квартета.
„От създаването на квартета се радваме на много участия, защото хората харесват съпровода на две или повече гайди, когато има глас. Звученето е по-различно. А в същото време това са солисти на „100 каба гайди“ концертираме на по-малки мероприятия, различни поводи, като семейни тържества, където не може да се събере целия състав. Нали си представяте, че в един ресторант или на една сватба няма как да се съберат 100 гайдари“, разказва Тодор Тодоров и продължава.
„Родопчанинът е закърмен с родопската песен. Родопската каба гайда е характерен инструмент за планината. Имаме си и музикално училище, което обучава млади гайдари. Така имаме попълнение и сме сигурни, че след нас остава нещо, което ще носи здраво гайдарското изкуство“, допълва ръководителя на „100 каба гайди“.
Най-малкият гайдар в състава „100 каба гайди“ е 6 годишен, а най-възрастния е Стою Чонгаров, който е 88-годишен.
Тодор Тодоров започва да се учи да свири на гайда още 11-12-годишен. Научава голяма част от песните от майка си. Успява да предаде любовта към този музикален инструмент и на двамата си сина.
„Никога не съм ги карал на сила да свирят на гайда. Един ден, докато си работех в работилницата големия син влезе и ми каза: „Радецки, ти на мен кога ще ми направиш гайда?“ И аз му казах: ми, трябва да дадеш поръчка, колега“. И така закачливо тръгна с гайдата… Аз между другото най-малко съм преподавал на моите деца,“ разказва пред водещия на „Полет над Родопите“ Тодор Тодоров.
В състава „100 каба гайди“ има и жени гайдарки, една от тях е Аглика Каменова. Тя влиза в оркестъра като солист, но възхитена от родопския инструмент решава да пробва да се научи да свири и вече 12 години гайдата и е спътник.
Любовта към родопската песен се заражда още като дете. Като ученичка Аглика е пяла по концерти. След като се омъжва прекъсва с пеенето за около двадесет години и през 2006 година пътя я води в читалище „Орфееви гори“ в квартал Райково и така започва отново да се занимава с пеене.
„Когато чуя родопската песен, тя те пали отвътре. Няма как човек, родопчанин който да издържи и да не запее или да не си я тананика,“ разказва Аглика Каменова.
Аглика Каменова е представяла родопската песен освен в България и в Сърбия, Германия, Гърция и Чехия.
„Щом сме разплаквали публиката това е показателно, че родопската песен и гайда докосват душата на човек, пък бил той и чужденец“, споделя Аглика.
През 2021 година оркестър „100 каба гайди“ ще отбележи 60-годишен юбилей от създаването си.
Чуйте повече в прикачените звукови файлове.
Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook. Последвайте страницата и в InstagramЗапочна лятната школа в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. Тази година тя е под надслов: „Ваканция в музея – научи българското“, съобщи директорът Валентина Василева. В продължение на две седмици се очаква над 120 деца да се включат в заниманията. Сред традиционните инициативи, които са включени, са запознаване с експозицията на..
Трима млади предприемачи получиха награди в приключилия „Мастер Клас за млади предприемачи от област Кърджали“, организиран от Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Обединена българска банка (ОББ). Регионалният конкурс беше за насърчаване на предприемачеството сред младите хора в областта. „Целта е да се насърчат..
В кърджалийския квартал Веселчане ще се проведе Илинденски събор, организиран от Народно читалище “Родопски фар - 1938”. Събора се провежда за трета година и вече е част от културния календар на община Кърджали. За празника тази година организаторите са поканили орк. “Млади загорци” от гр. Стара Загора. Откриването е от 18 часа на 20 юли. По-рано..
Жените от спортно-интелектуален клуб "Ахридис" - Кърджали участваха на празника “Дни на приятелвството в Кърджали”, което се проведе в парк “Русалка”. На своя щанд те предлагаха ръчно изработени икони и други ръкоделия, а средствата от тях ще бъдат дарени на църквата "Св. пророк Илия" в с. Опълченско. Пенка Шукерска е жената, която рисува иконите. За..
Народни носии на около 200 години бяха оказани за първи път на открито в Кърджали. Носиите са използвани при снимките на филма за капитан Петко войвода. След края на снимките те са дарени на Тракийското дружество в с. Светлен, което ги поверява на Исторически музей - Попово. Носиите са от Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Елхово и Ивайловградско, както и..
Последни приготовления текат в двора на църквата “Свети пророк Илия” в с. Опълченско, преди храмовия празник на 20 юли. Спортно-интелектуален клуб “Ахридос” преди 5 месеца се заемат да почистят и облагородят двора на храма, който бе обрасъл с храсти и бурени. Моторът на тази кампания е Елена Топалова, която успява да обеди другите членове от клуба, а и..
Опит за рестарт, пореден опит политиката да се пренаглася, за да е на висотата на задачите, които трябва да реши. Това вижда в настоящата ситуация у нас политологът проф. Евгений Дайнов. „Това прераждане, пренагласяне е много болезнен процес. Не е само в България, в целия свят текат такива процеси“, подчерта анализаторът. По думите..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478