Египетски лешояд докара пролетта в Източните Родопи

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• интервю с Христо Христов, експерт във Фондация ''По-диви Родопи''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пролетта вече е в Родопите. И не защото вече е месец април, а защото преди дни в небето на Източните Родопи беше забелязан първият за тази година египетски лешояд. Местните хора в района на Маджарово наричат птицата "пролетно пиле" и казват, че щом тя се е върнала от юг, вече няма да има сняг и изненадващи промени във времето. Това разказа Христо Христов, експерт във фондация "По-диви Родопи". 

Египетските лешояди намаляват главоломно и бързо, все по-малко птици се връщат в последните години от юг, където зимуват. Египетските са единственият прелетен вид от лешоядите. Интересно е, че се връщат последни - докато щъркелът е предвестник на пролетта, египетският лешояд си идва, когато вече е топло, - и прекарват най-кратко време в страната. Те са едни от първите птици, които отлитат на юг през есента.

Според нашите, човешките разбирания, може да се каже, че прелетните птици са пацифисти - това е въпрос на поведение да избягват местата с военни действия по пътя си, смята Христо Христов. Данните от GPS-те, които им слагаме в последните години, показват, че като стигнат до Сирия, пък и на други места, където се води война, те започват да се лутат, да се връщат, полети на запад, на изток. Лично си го обяснявам, че там има нанасяне на едно голямо безпокойство, те са животни, които се страхуват от нетипичните действия на хората, обяснява Христо Христов. Според него това е проблем за птиците, защото, защото те не могат по време на миграция да кацнат да почиват, да се нахранят, да пият вода. Сред другите проблеми и опасности на лешоядите - египетския, който е прелетен, и белоглавия, който в първите си пет години има скитнически период, - Христо Христов откроява залагането на отрови срещу хиени в Африка, в Турция и Азия, сблъсък с жици, удар от ток след кацане на стълб, директен отстрел от бракониери. От същите опасности са уязвими и белите и черните щъркели, малкият креслив орел и другите прелетни птици.

Лешоядите винаги намират пътя към родните скали. Техният инстинкт, който им е заложен генетично, винаги ги връща в мястото, където са се излюпили, в тяхната колония, категоричен е Христо Христов. Времето около 10-15 март е периодът, когато се излюпват първите малки белоглави лешоядчета. Тази година експертите регистрираха 107 двойки, които би трябвало да отгледат по едно яйце, и се надяват малките да успеят да се закрепят и да излетят от гнездата. Ако това се случи, ще очакваме рекорд на млади птици, смята Христо Христов.

Традиционната за Източните Родопи популация на черен щъркел, за съжаление, вече не е така стабилна, както преди 15-на години. Интересно е, че когато обявявахме конкурси за рисунки на птици, децата от област Хасково рисуваха бели щъркели и лястовички, а децата от Кърджалийско, Момчилградско, Крумовградско рисуваха черни щъркели, те просто това виждаха всеки ден, разказва Христов. Тенденцията да намаляват е валидна за всички птици в Източните Родопи, с изключение на белоглавите лешояди. Затова природозащитните организации започнаха проекти за възстановяване на някои видове, като черния лешояд, който все още се среща в гръцката част на Източните Родопи, в резервата Дадя. Възстановяването е чрез разселване на бедстващи птици от Испания в нашата страна. Миналата година бяха пуснати 15 черни лешояда в Стара планина. Ние също работим Източните Родопи да получат такива птици. Предстои ни да изградим адаптационна площадка, в която да се отглеждат по определена технология, преди да бъдат пуснати на свобода. Срещаме подкрепа и от община Ивайловград, и от горските стопанства, и от ловците, казва Христо Христов.

Той не скри задоволството си и от наличието на изчезналия преди години, но сега отново появил се вид на морския орел в Родопите и регистрираните гнездящи двойки морски орли край всички язовири - "Ивайловград", "Студен кладенец", "Кърджали".

Целият разговор на Станислава Георгиева с Христо Христов, експерт във Фондация "По-диви Родопи" може да чуете в прикачения звуков файл.