Малките хора се оплакват от безработица по време на пандемията

Днес е Световният ден за информираност по проблемите на малките хора. Годишнина от рождението на Били Барти, който през 1957 г. заедно с 20 свои приятели, също с нисък ръст, основават организацията “Малките хора на Америка”.
Едно такова семейство на малки хора, но с големи сърца, Нуртин и Гюлбахар Халил, живее в село Лясково. Той е пенсионер, а тя е библиотекар, но вече трудно успява да стигне до работното си място, защото като при всички хора на възраст, животът й е съпътстван с болежки.
Женени са повече от 36 години и имат син и дъщеря, малки на ръст като тях. Братята и сестрата на Нуртин обаче са високи.
За това как се отрази кризата на това малко семейство, срещат ли се малките хора, успяват ли да си намерят работа и за битовите им проблеми. По тези теми разговарях с кмета на чернооченското село Шабан Адем и с малкия човек Нуртин Халил.
Нека чуем първо Шабан Адем: "Нуртин, главното действащо лице, е пенсионер вече, ходи с бастунче, има си и малка количка, автоматична. И той, и жена му имат, с това се разкарват, но вече са трудноподвижни. Много добри хора са, но вече здравословното им състояние е влошено. Не знам как се справят в къщи. Жена му, която работи при мен, едва се качва по стълбите, много се затруднява. Ако зависи от мен, от мое име, щях да назнача личен асистент, за тях да се грижи. Синът им също работи при мен, работи на четири часа".

"Много добри хора, живеят в една стара къща, тя  не е тяхна собственост, а са четири деца. Иска ремонт, но не могат да ремонтират, тъй като не е тяхна". За да справят с домакинската работа, семейството си помагат със столчета. Синът им помага, той е по-добре здравословно.

"Всичките в семейството са пенсионери, но пенсиите им не са много големи. И през две-три години ги мъчат пак да ходят на ТЕЛК, те отиват до Пловдив, като че ли ръстът им ще се увеличи. Трябва като се отиде на ТЕЛК, да го направят пожизнено." "Много добри, лъчезарни хора са".