Д-р Ваня Стоянова: България има опит в приютяването на бежанци, ще се справим

Над половин милион бежанци, основно „своя плът и кръв“ посреща България само за десетилетие след първата и втората национални катастрофи. През 1920 г. е създаден специален закон за устройването им. Организирана е дейност по устройването им. Само за шест години, между 1926 – 1931 година са построени над 10 000 домове, осигурен е стопански инвентар, отводнени са блата, построени са пътища и водопроводи.

България преживява днес не за първи път бежанска вълна. Такива има множество в историята на страната ни.

„Бежанският проблем е неизменна част от историята на модерната българска държава. Извън нейните предели остава значителна част етническо българско население“, каза д-р Ваня Стоянова от Институт за исторически изследвания на БАН и научен секретар на Тракийския научен институт към Съюза на тракийските дружества в България в интервю за Радио Кърджали.

Още след Руско-турската война десетки хиляди бежанци пристигат в Княжество България и Източна Румелия, като само от Одринско са между 50 и 70 хил. души. Приблизително толкова са и бежанците от Македония след Кресненско-Разложкото въстание. Бежанци идват в България и от Северна Добруджа и Поморавието. Всички те търсят в новоосвободеното Отечество сигурност и препитание. 

Най-големите бежански вълни в България идват след първата и втората национални катастрофи – съответно след Междусъюзническата война и Първата световна война, когато в страната идват около 200 – 250 хил. души, при всяка една или общо около 500 хил. души за едно десетилетие, посочи д-р Стоянова.

В тези моменти България трябва да приюти огромна маса бедно, измъчено, прогонено, изстрадало население, което е основно етнически българи.

Освен българи, в българската държава намират спасение арменци, а също белогвардейци, бежанци от Гражданската война в Русия.

След Втората световна война по-рядко сме приемали бежанци. Това са главно от страните от Третия свят. А вече в новата и най-новата история, всички сме свидетели на бежанската криза от Сирийската война и днешната, но основно България е приемала бежанци от своята плът и кръв, останали извън границите на държавата, посочи д-р Стоянова.

По думите й няма българско правителство, което да не е отделило внимание на пристигналите в страната бежанци. „И общинските, и държавните власти се справят до 1920 г. със свръхсрочни кредити, които се дават за тяхното настаняване, оказване на медицинска помощ. Към тях се присъединяват и благотворителни организации. Червеният кръст, Българската православна църква, собствените бежански организации на македонските и тракийските българи също взимат присърце грижата за своите събратя. Първият закон, който дава възможност за по-системна грижа за бежанците е този, който е приет по времето на управлението на Стамболийски през ноември 1920 г.“, допълни тя.

Следващият закон, който дава цялостна програма за настаняване, оземляване, одворяване, окъщяване (термини от епохата) на бежанците е от 1926 г. и е свързан с изпълнение, с оползотворяване на бежанския заем, който България получава под покровителството на Обществото на народите – 1926 г. Тогава е създадена Главна дирекция за настаняване на бежанците, която работи до 1931 година и за шест години организира дейността по устройването им. Построени са над 10 000 домове. Осигурен е стопански инвентар. Отводнени са блата, построени са пътища и водопроводи.

„Разбира се, всичко това звучи хубаво, но съвсем не значи, че животът на бежанците и тяхното адаптиране към родината им, а всъщност ново място за живеене, е бил лек и без проблеми къде с властите, с комисиите по настаняване, къде между самите стари и нови бежанци, между местното население и придошлите. Трябва да имаме предвид, че те идват в страна, която е преживяла и народ, който също е преживял трудностите на войната и настаняването им понякога е свързано с проблеми, с конфликти, но те постепенно се преодоляват и бежанците се адаптират към майката-родина“, каза д-р Стоянова.

И другите бежанци са приети в България като свои. Специално с арменците имаме обща историческа съдба, а и те живеят с българи хилядолетия, имаме обща религия, дори обща деноминация – православни. В едно патриархално общество, което по принцип трудно приема външния, дори другоселеца, това има значение и оказва влияние.

Според д-р Стоянова може да се прави паралел между предишните бежански вълни към България и днешната, свързана с войната в Украйна. „Това е един голям хуманитарен проблем, освен всичко друго и народ, който сам е минал през тази трагедия не може да не съчувства на хора, които бягат от войната, от страданието. Да, аналогията се налага и добре е да бъдем хора, каквито и сме в такива трудни ситуации“, подчерта ученият. Според нея проявата на човещина, на съчувствие, на състрадание, е мерило за цивилизоваността на едно общество. „Ние трябва да покажем своето съпричастие към страдащите и да им дадем това, от което се нуждаят в момента – сигурност и шанс за живот“, категорична е д-р Ваня Стоянова.