За Спиро, Розка и техните деца или как зубрите станаха част от Източните Родопи

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• репортаж на Станислава Георгиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Спиро, Егерозе, Илия, Ирина, Марина, Надежда, Константин, Елена... Не, това не са туристи, дошли да откриват красотата на Източните Родопи. Това е една малка част от стадото зубри, които живеят на свобода в този район от години. Eвропейският бизон, както е известен още зубърът, е най-голямото тревопасно животно в Европа и ключов вид за отворените горски екосистеми. След унищожаването на последния екземпляр в Европа в 20-те години на 20 век, сега - век по-късно, зубърът е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен. 

Както се случва в Източните Родопи, където тази година има рекорд - за първи път се родиха четири зубърчета. 

Спиро и Егерозе или както галено й казват Розка, идват от Холандия и стават български граждани през 2013 година. Тогава започва възстановяването на вида европейски бизон на територията на Източните Родопи. В дивечовъдния участък Студен кладенец са докарани първите пет животни. Адаптацията е трудна и успяват да оцелеят само две от тях. Сега, девет години по-късно, стадото наброява вече 19 зубъра, разказва Христо Христов, който от първия ден следи развитието и адаптацията им. През годините стадото се обогатява със зубри от няколко зоопарка в Европа и така идват Илзебил, Буци, Премия. Последното попълнение е от тази пролет, когато за първи път пристигнаха три женски животни, уловени в дивата природа в Полша, а не отгледани в развъдник или зоопарк.

Родените през годините зубърчета в Източните Родопи са потомство предимно на първите - Спиро и Егерозе. Двамата имат осем деца, казва Христо Христов и ги изрежда: "Илия, Ирина, Марина, Надежда, Константин, Жоро и сега последното - Димитър. Ние решихме да ги кръстим на източноправославни светци и обикновено като се родят покрай някой празник около датата, получават името на светеца. С цел да имат покровител. Някой да ги пази".

Европейският бизон живее в матриархат. Младите мъжки се навъртат около основното стадо в мъжки клубове от по две-три животни. А възрастните мъжки, които не се страхуват от нищо, живеят сами, но също наблизо, и при нужда помагат и пазят. Самото стадо се води от Алфа женска, с която всички се съобразяват и слушат. Тук Егерозе си  е извоювала това право. "Тя е много властна, влиятелна и се налага. Всички я следват. Има много опит. Преценя ситуацията и е много внимателна и съобразителна. И бързо взема решения", обяснява Христо Христов.

Оказва се, че както и при хората и при зубрите всяко от животните, освен покровител има и свой нрав, и той понякога не е съвсем добър. Като този на Ирина, която се опитва от малка да се налага в опит да отнеме водачеството на майка си. Но стадото не я следва, а слуша най-възрастната - Егерозе.   

Останалите са изгладили особеностите на характерите си, казва Христо Христов и си спомня, че Марина е била "лошичка като малка, като бебе й викахме Злостер. Обаче като порасна - сега е много добра и с новите, които пускаме, се сприятелява бързо. Илзебил от зоопарка в Зуул, която трудно се социализира към стадото, сега е детегледачка. Освен своето и другите две са с нея и ги обгрижва".

В един матриархат мъжете нямат много-много думата. Спиро и Илия са послушни и се съобразяват с авторитета на Алфа женската. Спиро е много добър баща, разказва Христо Христов: "Чупи клони за малките, защото не могат да ги стигнат. С копитата рови и се търкаля - прави им места за къпане с пясък. След това става и гледа много гордо как малките се къпят в пясъка."

Зубрите вече са се адаптирали добре към условията тук и заемат своето важно място в изграждането на мозаечния ландшафт на Източните Родопи. Вече се превръщат и в туристическа атракция и интерес не липсва, казва Антон Кръстев, изпълнителен директор на Дивечовъдния участък Студен кладенец, на територията на който се намира стадото. Сред услугите, които се предлагат, са наблюдение на зубрите в дивата природа - пешеходни турове, наблюдения с джипове или от наблюдателно съоръжение. Според Кръстев има какво още да се желае. "Истината е, че досега сме се ограничавали с наблюденията на европейския бизон, понеже стадото е било прекалено малко и сме дали време да се стабилизира като популация", обяснява той.

Колко далече в бъдещето гледат? 

"Нашата мечта е много дългосрочна. Идеята има потенциал и не виждам бариера през нея във времето. Ще има зубри в Източните Родопи след сто години, надявам се и ние да сме допринесли за това", казва Андреана Трифонова.