Хората с увреден слух в Кърджали са притеснени как ще преживеят зимата

- Предстои Международната седмица на глухите. Банално е да кажем, че всичко е увеличено, инфлацията е висока, но с какви настроения посрещате седмицата? Има ли нещо организирано или някаква светлинка в тунела, идва зима?

"Засега нямаме нещо специално организирано за тази седмица, евентуално на една екскурзия може би ще заведем желаещите, който иска. Но това ще бъде една обща екскурзия от Хасково, Димитровград, цялата ни обща организация. Това е, което ще направим. А кризата тя се отразява на всички хора, но най-вече на глухите, защото те са с много малки пенсии, много от тях са само на пенсии. По-младите работят, някои от тях, обаче на по-възрастните им е трудно за работа".

"Напоследък в клуба само за това се говори /за кризата, б.ред/. Кой как ще си плати тока, като пазарува всеки ден, цените се вдигат. И аз мисля, че не само тази седмица трябва да се говори за глухите, трябва да се говори непрекъснато за глухите хора. И не само за глухите, а изобщо за инвалидите".

- Как се отопляват повечето хора?

"Повечето са на дърва. На младите им е по-лесно, защото са учили и по-лесно се интегрират. Малко по-лесно. Но на по-възрастните е много, много трудно. Дървата са много, много скъпи. Тази зима трябва да се обърне повече внимание на хората с увреждания, защото те като нямат работа, остават само на пенсиите. Трудно, трудно им е".

- Има ли самоотноживеещи, в труднодостъпни места....?

"Ние нямаме самотно живеещи. Ние сме 34 души цялата организация, нямаме толкова изпаднали. Имаме много малко възрастни хора, които живеят сами. Другите или са с родителите, или пък вече семейни, и деца имат. Имаме доста млади хора, семейства, и на тях им е много трудно, защото имат ученици, имат много разходи по тях, и изобщо разходи. Но самотните хора - те имат деца, поглеждат ги отвреме навреме. При нас ако дойдат, попълваме им документи за помощи, за дърва"

- Намират ли си работа хората с увреден слух и къде най-често успяват да се реализират?

"В шивашките предприятия. Големите хипермаркети предлагат работа, но нашите хора не могат да работят в тях. Не могат, защото трябва да работят на различни места. А те могат да бъдат само на определени места, нали, или да чистят, или да нареждат. Това са здрави, прави хора. Но обаче не могат да говорят. Техният език не е лесен език, той е като да знаеш един немски, френски...Просто винаги намират причина да ги отрежат от това, което предлагат като работа".

"После в Кърджали специално нямаме преводачи, нямаме преводачи и аз мисля, че е крайно време е общината да направи нещо и един преводач да има в общината. Проблем на кадри е, и той не е отсега. Няма преводачи, защото няма и доброволци, които да го изучават, ей така без заплащане. Всичко в крайна сметка, допира до парите. Много скъп и материален стана животът. Ние преди като се съберем в клуба, така ходим на екскурзии, събираме се, вестници, туй онуй. А сега само за това се говори - "днес вземах две неща, похарчих 50 лева".....Хората са обсебени от това как ще изкарат зимата".

- Промени ли се нещо, след като бе приет закона за българския жестов език?

"За съжаление, аз поне не виждам нещо да се променило чак толкова, че да се чувства. Младите малко повече го чувстват това. Младите трябва да се насърчават да учат, да може малко по-лесно да се интегрират.

"Пожелавам на всички глухи успех, много здраве и много много късмет".