Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Крепостта край Храстово вероятно е била дом на византийски аристократ

По инициатива на Община Крумовград археолозите проучват късноантичната и средновековна крепост край село Храстово
Снимка: Община Крумовград

До края на седмицата продължават разкопките на късноантичната и средновековна крепост край село Храстово, Крумовградско. Те се осъществяват от екип археолози и широк кръг научни специалисти от Националния археологически институт с музей към БАН и Регионалния исторически музей в Кърджали, а средствата - в размер на 45 хиляди лева, са осигурени от бюджета на община Крумовград. Също на общината е инициативата за проучванията на крепостта, която може да се превърне в перспективен обект на планинския туризъм заради добрата й запазеност и живописната природа около нея.
Крепостта не е от най-известните. Тя е описана през 70-те години на миналия век от Иван Балкански, но остава нито проучена, нито посещавана отново. Тя е един от добре запазените археологически обекти в община Крумовград. "Още като я проверихме април месец имаше запазени стени от порядъка на пет метра височина, което само по себе си е предпоставка за интерес", каза в Сутрешния блок на Радио Кърджали ръководителят на разкопките доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на Националния археологически институт с музей към БАН. 
Той уточни, че тепърва ще разглеждат по-внимателно и историческите извори, за да се опитат да установят и локализират крепостта в тях. Има надежда, че ще намери сведения за нея в средновековните писмени извори, тъй като "очевидно е била локален център и може би е отразена поне в описанията на византийските гражданки войни или някакво друго събитие, свързано с военните действия в 14 век".
Археолозите са доволни от направеното по време на разкопките. "Вече със сигурност знаем както площта, размера, плана на късноантичната крепост, така и нейната хронология. На мястото на тази късноантична крепост е имало присъствие и през тракийския период. Имаме монети от елинистичната епоха, керамика. Може би тогава също е била укрепено убежище за околното население. За съжаление, това са косвени следи. По-важно е, че през късната античност, между 430 и 460 година, доста точно се датира крепостта в този период - тя е построена. Като място за убежище на цялата околност по долината на Кесибир, която е площ от около десет декара, с един грижлив градеж на хоросан, много здрави стени с дебелина до метър и половина, с добре направени отводнителни отвори, които могат да се видят и сега", разказа доц. Рабовянов. Той смята, че и тогава тя е била инициатива и на местното население, и на централната власт, която се е стремяла да опази поданиците си от нашествията на хуни, агари, славяни и дори българи.
Крепостта се развива сериозно през Средновековието, когато е преустроена и трансформирана в резиденция, освен в убежище. 
"Данните показват, че вероятно в 14 век крепостта е подновена. В източната й част се изграждат две  масивни и мощни кули, които са с размери 6 на 6 метра, които са се издигали вероятно на височина до 15 метра. И заедно двете кули са изградили един укрепен резиденционен комплекс, тъй като самите кули са както укрепления, така и жилище", обясни доц. Рабовянов. Той предполага, че е била дом на високопоставено лице, може би византийски аристократ, чиито имения са били в района. Показания за това дават някои находки, като фигурки от шах, каквито рядко се намират в средновековните археологически обекти в България, но пък бележат висок обществен стандарт. В крепостта са намерени и части от тежка броня, която тогава навлиза и в Западна Европа и под западноевропейско влияние навлиза и на Балканите. "Това е било въоръжение на тежък кавалерист, човек с висок сан във войската", смята археологът.
Екипът, с който работи, е млад и амбициран да разкрие тайните на крепостта в следващата година. Сред специалистите от Националния археологически институт с музей към БАН са гл. ас. Методи Златков, Стоян Михайлов, гл.ас. Георги Сингаревич и археолозите Калоян Чанев и Алексей Цветанов.

Разговора на Станислава Георгиева с доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на НАИМ - БАН може да чуете в прикачения звуков файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
 Десислава Лазарова

"Градски приказки" снима филм за кукерите от Ивайловград

Къде летуват кукерите? В търсене на отговор на този въпрос Десислава Лазарова и Ева Димитрова от ютуб канала "Градски приказки" започват да снимат филм за кукерите от Ивайловград.  Двете дами тръгват по следите на кукерите от Ивайловград още от януари, по време на празника Сурва в Перник.  Идеята е на Десислава и е стара, отпреди 5-6 години, но..

обновено на 27.03.24 в 21:03
д-р Диана Вълчева

Д-р Вълчева: Туберкулозата е лечима, но профилактиката ѝ е изключително важна

Леко увеличение в заболеваемостта от туберкулоза сочат данните за първите три месеца на тази година в сравнение със същия период на миналата. От януари досега новорегистрираните с това заболяване са 8 души, като четиримата са от едно семейство. Сред тях са 17-годишна майка и едногодишното ѝ бебе. В началото на миналата година новите случаи са били..

публикувано на 27.03.24 в 15:14
Офицери и войници от Втора българска армия в превзетата Одринска крепост

Навършват се 111 години от Одринската епопея, почитаме българските бойци и тракийските бежанци

На 26 март се отбелязват 111 години от битката при Одрин, щурма на българската армия и падането на смятаната за непревземаема Одринска крепост. Едновременно с това честваме и Деня на Тракия. На тази дата си спомняме за героизма на българските воини, загинали през Балканските войни (1912-1913 г.), както и за страданията на хилядите тракийски..

публикувано на 26.03.24 в 18:26
Димитър Неделчев

Димитър Неделчев: Бивши кукери няма

Бивши кукери няма, това ти е в кръвта. Запалиш ли се един път и няма отказване, категоричен е Димитър Неделчев. Той е кукер и син на основателя на кукерската групо в кв. "Лъджа" в Ивайловград Иван Неделчев. Тя е създадена през 1980 г., тогава е и първото ѝ участие на фестивала в Перник. Там иваловградчани печелят наградата на журито за автентично..

публикувано на 26.03.24 в 16:23
Красимир Премянов

България чества подвига на тракийци

Денят на Тракия ще бъде отбелязан в цялата страна на 26 март с поклонение пред паметниците, свързани със съдбата на тракийци, включително и паметниците на Кап. Петко Войвода, като патрон на нашата организация, каза пред Радио Кърджали Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България. Навсякъде тракийските дружества са..

публикувано на 26.03.24 в 08:55
Владимир Колев

Владимир Колев: Българските деца са сред най-добрите по английски език

Българските деца са сред най-добрите в изучаването на английски език. Това сочат наблюденията на директора на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България Владимир Колев. Организацията съществува от 16 години. В момента в нея има 178 активни членове – средни и частни училища, както и езикови центрове от цялата страна. „Членуват всички училища,..

публикувано на 22.03.24 в 17:14
Неделино

Регионалният съвет за развитие решава за спа, туристически и фестивален център в Неделино

Повече за концепцията за интегрирани териториални инвестиции от област Смолян и то в частта, касаеща община Неделино можем да чуем в интервюто на Радка Петкова с кмета на Неделино Боян Кехайов.

публикувано на 20.03.24 в 14:27