Има ли напрежение между жителите на Харманли и настанените в бежанския лагер в града?

Инициативен комитет поиска повече полицейско присъствие в Харманли, както и да се ограничи достъпа на чужденците от най-големия бежански лагер в България до някои зони от града.

От комитета предлагат дори да се сформират граждански патрули, които да съдействат на полицията. Според инициаторите на искането жените в Харманли са подложени на непрекъснат вербален тормоз и неприлични жестове от кандидати за бежански статут, които са предимно афганистанци, сирийци, иракчани.

Николай Георгиев, общински съветник от Харманли и част от Инициативния комитет коментира, че тези прояви ескалират в летните месеци, когато заради горещините жените са  облечени в леки дрехи:

"Зачестиха злоупотребите на пребиваващи в Регистрационно-приемателния център (РПЦ) - Харманли и с търпението на жителите на Харманли и по-точно в градските паркове постоянно има вербални, дори и физически посегателства върху жители на Харманли от женски пол. ... Също така имаме случаи на счупени витрини. Миналото лято имаше също набези върху земеделски продукти на земеделски стопани".

Според идеята за граждански патрули, тяхната задача ще е да следят за нередности и да работят заедно с институциите, обясни Николай Георгиев. Той припомни, че според закона те ще имат право само да сигнализират полицията, но не и да се намесват.

От администрацията на кмета на Харманли коментираха, че при тях няма официално подадена информация от организаторите на инициативния комитет относно идеята за граждански патрули, но смятат притеснението на местните жители за основателно.

Добромира Лазарова, служител по сигурността на информацията в община Харманли  обясни, че при тях е постъпило писмо от администрацията на президента, с което се иска становище относно жалбата на Диан Нанков Иванов, който е представляващ така наречения Инициативен комитет и касаеща РПЦ-Харманли.....С жалбата е отправено искане за преструктуриране на Регистрационно-приемателния център в Харманли в затворен тип.

"Във връзка с това и в подкрепа на основанията, посочени в жалбата, считаме, че в действителност е налице нужда от предприемане на своевременни действия относно цитираните в нея проблеми.

Със становище до президента на Република България и до Държавна агенция за бежанците заявихме ясно позицията на Община Харманли по поставените в тази жалба на Инициативния комитет въпроси, че я подкрепяме и че считаме исканията за изцяло съобразени с разпоредбите на Закона за убежището и бежанците и устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците", обясни Добромира Лазарова от община Харманли.

От Инициативния комитет настояват също охраната на РПЦ-Харманли, която в момента се извършва от частна фирма, да бъде поета от служители на МВР. Местната власт също подкрепя това искане.

"Относно достъпа на чужденци до обществени места  в града, в становището си до ДАБ, до МВР и до президента заявихме, че подкрепяме Инициативния комитет и желаем зоната за свободен достъп на лица, настанени в РПЦ-Харманли да бъде преразгледана и стеснена. С едно решение от 2017 г. на министерски съвет е определена зоната за свободно придвижване и не е в правомощията на местната администрация да извършва промени в одобрени от министерски съвет зони за придвижване на бежанците на територията на град Харманли и на цялата общината. Съответно кметът няма правомощия да ограничава свободното придвижване на бежанци в одобрената за придвижване територия", посочи още Добромира Лазарова, служител по сигурността на информацията в община Харманли.

Напрежение има и то не е от вчера, заяви журналистът от Харманли Иван Атанасов, който следи темата за бежанците от създаването на РПЦ, преди близо 10 години. Според Атанасов обаче протестните реакции на жителите на Харманли са породени от политически интереси:

"По-скоро има някакъв неприязън от местните хора към чужденците, а политиците използват това нещо, за да си правят кариера. От 2013 г. до сега, сигурно има поне 20 протеста", посочи Иван Атанасов. Неговото наблюдение е, че протестните прояви се правят и подкрепят повече във Фейсбук. 

"... тези институции от които зависи да има малко по-добър обществен ред, аз не знам да са информирани лично. По-скоро си приказваме във Фейсбук, приказваме по мегафоните, събираме хора и и до там. Защото това наистина се повтаря вече 10-а година", категоричен е журналистът.

Той посочи, че идеята за такъв патрул не е нова, преди време е бил създаден такъв, но не е бил ефективен. Според него ако има някакво посегателство или неприлично поведение от страна на мигрантите, би следвало веднага да се сигнализира на единния спешен телефон 112:

"Смятам, че ако се реагира веднага по адекватния начин, този, който го е направил това нещо, ще си получи заслуженото и той ще има някакъв респект", казва журналистът и  посочи, че този бежански център създава работни места за над 100 семейства от Харманли.

"Има тука хранителни магазини, които непрекъснато пазаруват от тях. А да не говорим, че има хора, които им продават наркотици, други, които ги водят по таксита и т.н. Това е доход за много хора. Така, че това е поминък за много семейства. Искаме, не искаме, хората ако ги няма какво ще правим? Градът ни ще затъне още повече. Много внимателно трябва да се вземат мерки и според мен трябва да има диалог".

От ОДМВР Хасково отказаха официална информация свързана с противообществените прояви на настанените в бежанския център. Според бюлетина, публикуван на сайта на ОДМВР, няма сериозно повишение на престъпността. От началото до средата на тази година регистрираните престъпления в РУ-Харманли, извършени от граждани със статут на бежанец или чакащи такъв са по-малко от 10. Те са предимно свързани с употреба на наркотични вещества или шофиране в нетрезво състояние. Единични са случаите на физическа саморазправа, кражби или посегателство върху личността.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck