Честваме 120 години от Илинденско-Преображенското въстание

Тържествена заря-проверка по случай Илинденско-Преображенското въстание ще има на паметника на незнайния войн. Тази година се навършват 120 години от избухването на въстанието. 

Тържествена заря-проверка е част от програмата за честванията тази година на 120-тата годишнина. Тържествената проверка (заря) се изпълнява от Националната гвардейска част с участието на Гвардейския представителен духов оркестър. 

На церемонията ще присъстват президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, както и премиерът Николай Денков, който председателства Националния комитет за отбелязване на годишнината. 

Речите на президента и премиера от възпоменателната церемония ще бъдат предавани пряко по Българското национално радио от 21 часа. 

"Илинденско-Преображенското въстание е българско въстание и е направено от българи", припомни наскоро проф. д-р Мира Маркова - декан на Историческия факултет на Софийския университет.

"Целта на това въстание първоначално е било, според устава на ВМРО, автономия, но с цел сетнешно присъединяване към България".

Освен в София, според програмата, чествания ще има пред паметника "Илинденци" в местността Предел край Разлог. Там Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим ще отслужи заупокойна молитва. Военен ритуал ще има и на паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“ в Благоевград.

В Дупница честванията ще започнат с поднасяне на цветя на паметните морени на Никола Малешевски и Методи Димов. Ще има кръгла маса за въстанието. 

Заради тържествената заря-проверка днес са в сила промени в движението в центъра на София, предупреждават от Столична община. 

От 7 часа тази сутрин до приключване на събитието се забраняват престоят и паркирането на превозни средства на паркингите на площад "Александър Невски", както и на площад "Николай Гяуров", а също и на улица "Оборище" - между булевард "Васил Левски" и улица "Г. С. Раковски". Няма да бъде разрешен престоят на коли от 13 часа и на паркинга на моста пред Национален стадион "Васил Левски".

От 18 часа до приключване на събитието е в сила забрана за влизане на пътни превозни средства в двете посоки по улица "Оборище" - "Раковски" и булевард "Васил Левски“", както и по улица "15-ти ноември" - между булевард "Цар Освободител" и площад " Александър Невски", а също и по улица "Московска" - в участъка между улица "Георги Бенковски" и площад "Желю Желев". 

Националната служба за охрана въвежда мерки за сигурност в София за тържественото отбелязване на 120-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. 

Достъп на граждани до зоната за сигурност на пл. „Св. Александър Невски“ ще бъде осигуряван от 20.00 часа през два пункта за проверка – при ул. „Г. С. Раковски“ и ул. „Оборище“ и при южния вход на храм-паметника „Св. Александър Невски“, съобщиха от НСО.

Служителите на НСО ще извършват проверки за предмети и вещества на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за Националната служба за охрана. Гражданите ще бъдат проверявани с детектори за метал и скенери за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви и леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия. Граждани, които носят обемисти багажи, няма да бъдат допускани. Достъпът на лица във видимо неадекватно състояние също ще бъде ограничаван.

За времето от 17.30 ч. до 22.00 ч. се въвежда забрана за използване на безпилотни летателни системи (дронове) в зоната за сигурност. 

В Кюстендил е предвидена празнична програма и поклонение пред паметника на Тодор Александров. С решение на Общинсикя съвет от 1998 г.  2 август е и официален празник на града.

В празничната програма ще гостува ансамбъл "Гоце Делчев" от София, основан през 1945 год. от български бежанци от Егейска и Вардарска Македония. За честването се очакват гости от други градове, активисти, евродепутати. Защо Илинден е официален празник на Кюстендил обясни пред БНР историкът доц. д-р Ангел Джонев: 

"Не може да се говори за македонския въпрос, за националноосвободително движение на македонските и българите от Западните покрайнини без Кюстендил и Кюстендилския край. Това е категорично вярно, Значи, кюстендилци-четници има и то не малко и в Предилинденския, и в Следилинденсския период и в периода след Пръвата световна война. Тук е изходната позиция. От около 500 чети, които са преминали в периода от четническата акция 1895-та до Балканската война през 1912-та година, 86 до 90 чети са преминали само в периода на 1903-та година - Илинденско-Преображенското въстание. Не говорим за тези, които са се върнали от тук".