Техни сиятелства котките, дами и господа

Котките са божествените създания. И не само заради мистичната им страна, която прозира от стенописите в далечен Египет, нито заради набедения фатализъм…Не и заради големия чеширски котарак, съветващ Алиса в Страната на чудесата, който в крайна сметка се оказва вид усмихнато сирене. Не, котките са всичко това, но и безкрайно повече….

Тези, които всекидневно виждаме по улиците – стъпват грациозно и бавно, и сякаш не те пресичат пътя ти, а ти техният. Едни се умилкват като видят човеци, други гледат подозрително, а трети сякаш те презират без да дори да са те зърнали. Всичко това с царствената осанка, така присъщо на семейство „котки“.

Заради това капризно стечение на обстоятелствата, котката може да обича избирателно. Докато  кучето…кучето се радва на стопанина си, сякаш вижда Бог в него или своя спасител от гладна смърт.

Докато котката ти се радва, само ако види, че и ти си й верен.

Ако преброим котките в Кърджали, сигурно те ще се окажат повече и от хората, и от кучетата.

Едни приличат на скиталци, изпаднали в немилост от котешкия род, други на бандити, отмъкващи храна от варелите и промушвайки се между гуми, хора и постройки, трети са непукисти – чакат някой блажен любител на котките да им донесе нещо завито в хартия – я кокалести останки от трапезата, я сочна котешка храна…. Но всички тези обитатели на града – независимо дали с благородно или по-обикновено потекло са за равенството на всички котки спрямо хората.

Най-царствени са домашните обитатели на котешките селения. 

Иво Георгиев написа интригуващ текст за котките, породен от срещата си с техни сиятелства, котките на Шефкет Гунев от махала Гуне, пред прага на двестагодишната му къща. Чуйте какво казва той в звуковия файл за тези обитатели на планетата. Автор на текста по-горе: Радка Петкова.