Върна ли се водният кос в реките на Източните Родопи?

Като положителна тенденция през последните няколко години може да се посочи високата и постоянна численост на световно застрашения вид кафявоглава потапница на бреговете на Студен кладенец - 718.  И тази година най-многобройни се оказаха зеленоглавите патици - 1770 птици, голяма е и бройката на зимното бърне - 931. За поредна година най-много птици са преброени в язовир Студен кладенец при устието на река Върбица. 

Наблюденията показват, че намалява числеността на световно застрашения вид кафявоглавата потапница, въпреки че Източните Родопи и България са места, където тя традиционно се среща през зимата, казва на Христо Христов. „В други водоеми не се установява. Тук, в Източните Родопи, най-много виждаме, въпреки че и тук намалява. Тя бройката е долу-горе същата, но ятата са видимо по-малки. Примерно, поредни години сме имали по 300-400 броя в едно ято, сега са по-малко – 80 най-много преброихме в ято. Това е световно застрашен вид и все още не се знае защо намалява, все още се търсят причините“, коментира Христо Христов.

Сред забелязаните тази година в района световно застрашени видове е и белооката потапница, която също е много рядка за наблюдение. По-малко са къдроглавите пеликани, за което значение има и преминалият преди две години птичи грип по вида, обясни експертът. Той уточни, че тогава е загинала около 70 % от популацията в някои колонии – тези в Сребърна, Преспанското езеро. Не е засегната колонията къдроглави пеликани в Белене, вероятно защото е по-малка, смята Христо Христов.

Сред любопитните находки по време на Среднозимното преброяване на птиците е забелязаният воден кос, т.нар. гурлю. „Преди се срещаше във всяка малка рекичка – приток на Арда, в почти всеки приток имаше гнезда. Сега обаче тези притоци от години изсъхват напълно, вече не са пълноводни и видът изчезна почти изцяло в Източните Родопи, има много малко сведения“, обясни Христо Христов. Птицата е наблюдавана в очертанията на Кърджали, под стената на Водното огледало и според експерта е възможно тя да направи гнездо там. Ако това се случи, най-вероятно ще се превърне в една от фотографските атракции на Кърджали, заради специфичния си начин на живот и хранене: „Храни се с водни организми под водата. Тоест, както е кос, влиза под водата. По специален начин си отваря крилата под водата и подскача по течението, като течението я натиска към дъното и така яде. Когато ѝ свърши въздухът, си обръща по друг специфичен начин крилата и самото течение на реката я изстрелва като тапа нагоре, за да може да излети“, разказа Христо Христов.

В годините, през които се провежда преброяване в средата на зимата, на специалиста му прави впечатление, че намаляват северните видове, но пък се наблюдават южни. Примери за това са липсата на гъски, но появата на розови фламинги, въпреки че последните две години по време на среднозимното проеброяване в Източните Родопи и фламинго не се вижда. Възможно е една от причините да това да е затлачването на язовирите. В момента те не са пълни и се наблюдават наноси на местата, където по принцип има по-плитки участъци и водни огледала – в района на хижа „Боровица“, при вливането на Върбица в „Студен кладенец“, на язовир „Ивайловград“.

„По-големите групи птици искат по-големи водни огледала. В малки водни огледала много голямо ято няма да живее, защото не се чувства сигурно“, обясни експертът.

цялото интервю с Христо Христов може да чуете в прикачения звуков файл.