Д-р Кеворкян често готви автентични стари неща, които се приготвят векове наред в къщите. Специално за ястието мантъ - то кореспондира с италианските равиоли. Тестото е съвсем обикновено - от хладка вода, сол, малко мазнинка. Прави се меко тесто, от което се изрязват квадрати. "В тези квадратчета в нашите къщи, защото сме дошли от Текирдаг, моите баби правеха този тип мантъ. На малки квадратчета, пълниха ги с варено пилешко месо, тоест ситно накълцано бялото му месо, защипваха ги като лодчици и ги подреждаха под ъгъл едно до друго, което се получаваше като една дантела. Помните ли тези красиви дантели, плетени на една кука, с което бабите покриваха сандъците си, масите, слагаха върху облегалките на столовете и така. Така изглеждаше мантъ, когато е наредено. След това то се полива с масло и се запича във фурната до златисто. Така изпечената тава се залива с пилешкия бульон и отново се слага във фурната, докато попие целият бульон и по повърхността се получи една много тънка коричка по върховете на лодките. Та това нещо вече е готово за сервиране и се сервира в чинийките, по няколко лодки, заляти с кисело млеко и с чесън. Безумно вкусно".
ГОТВЕНЕТО КАТО МЕДИТАЦИЯ
Приготвянето на мантъ е като медитация, защото:
"Едно време, дълго време на подреждане, на рязане, на защипване, в което буквално забравяш за този свят. Забравяш за проблемите ти, изключваш за всичките си графици, в никакъв случай не вдигаш телефона, защото целият си в брашно и масло, и в крайна сметка разбираш, че цялото това време си е струвало, че ти всъщност си дал една красива ваканция на мозъка си. И не е нужно да ходиш дори в залите. А така поне се чувствам аз в този момент".
В лодките не се слагат никакви подправки, защото по "това време цялата къща миришеше на вкусно пилешко и масло. Бульонът беше с един пръст мазнина отгоре".
В арменската кухня има вариации на ястието мантъ. В различните региони, в Бандърма, загъват в тестените торбички омесена кайма с подправки. В Хельов и околностите му пълнят тези тестени парченца с кавардисани пилешки дробчета, с лук, подхправки и ориз. Завиват ги във форма на бохчички. И отново се заливат с кисело млеко и чесън". Самите бохчички са колкото една хапка.
Гергьовден и Хъдърлез – два празника, дълбоко вкоренени в културната и духовна памет на Родопите, обединяват поколения българи около символите на пролетта, здравето и плодородието. В многообразието на местните традиции, те се честват от християни и мюсюлмани с общо усещане за ново начало и връзка с природата. Соня Костадинова – уредник в..
Васко или Ивитал, както обича да го наричат или шеф Пеньо Иванов, както го обичат мнозина, ще участва в изложба от бижута на Владимир Буров и ученици в галерия Готи в Пловдив. Тя е под надслов "Човекът, който промени моя живот" и е изложба на учителя по бижутерство и негови ученици. Учителят Буров е разпалил десетки сърца за ювелирното..
Във втората част на предаването ще научим малко повече за творческото амплоа на шеф Иванов или Васко , което освен креативността в кухнята, чрез готвенето, проявява своето чувство за естетика и в бижутерийното изкуство. Както знаем, Пеньо Иванов е получил световноизвестни личности, но скоро се е усъвършенствал с природата в село Бяла..
В епизод 51 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" водещият Нурай Садулов представя най-западния департамент Финистер в регион Бретан. Ще чуете: Какво означава името на департамента? От коя епоха има човешко присъствие във Финистер? Как бретонците са се озовали на тази територия? Кой град е административен..
Новата дестинация в епизод 50 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" е регионът Бретан. Ще научите къде е разположен този регион и кои са неговите департаменти. Ще чуете интересно интервю на водещия Нурай Садулов с французойка, родена и израснала в Бретан. Събеседничката ще представи любопитни факти за Бретан и..
В нощта срещу 6 май хиляди хора от цялата страна и чужбина ще се стекат към свещеното място Дамбалъ край Момчилград, за да отбележат празника Хъдърлез – денят, в който според вярванията водата от извора добива лечебна сила. Община Момчилград вече е в последен етап от подготовката за ежегодното масово поклонение, съобщи за Радио Кърджали..
През лятото на 26 юли ще се проведе Вторият празник на траханата в село Пелевун, Ивайловград. Организират го активисти, които се борят за популяризиране на траханата, както и пелевунци от близо и далеч, подкрепяни от община Ивайлов и местната общност Слоу Фуд Ивайловград. Гостите и местните видове ще се запознаят със цялата..
РАДИО КЪРДЖАЛИ
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Ще превали и прегърми