Промяната на времето влияе на депресивните състояния и сърдечно-съдовите заболявания

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Галина Стефанова с д-р Кямуран Местан

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не толкова промяната на часа влияе на човешкия организъм, колкото климатичните промени в природата, които настъпват през пролетта и есента, двата сезона, в които завъртаме принудително стрелките на часовника. „Виждате навънка, всичко се събужда за нов живот. Това няма как да отмине и човешкия организъм. Поради редица биохимични процеси настъпват ред промени основно в мозъка на човека, които са свързани със синтезата  на различни невротрансмитери, така да се каже. Това са сератонин и неговите производни, които са свързанинай-грубо казано с щастието на човека. Това са хормоните на щастието“, обясни в ефира на Радио кърджали кардиологът д-р Кямуран Местан по повод предстоящото в края на март преминаване към лятното часово време.

Промените във времето влияят особено на хората, които са податливи, предразположени към тревожни, депресивни,хипохондрични или към фобийни състояния. Тези, при които вече ги е имало, тези процеси се засилват, посочи д-р Местан.Тази тревожност е свързана и със стреса за организма, който пък води до промени и най вече се отразява върху кръвното налягане и пулса.

Тези процеси не са нови. Известни са, но човек трудно може да се подготви предварително и да ги приеме без да му повлияят. Като превенция кардиологът препоръча в преходните сезони – между септември и ноември, както и между февруари и април, ежедневно излагане на слънце между 40 и 60 минути. „Слънцето оказва много благоприятен ефект върху тези състояния. Добре е човек да се занимава с нещо положително, което му доставя истинско удоволствие“, допълни той. На хората, които вече имат диагноза, свързана с тези процеси, медикът препоръча да се консултират с лекуващия си лекар.

Достатъчният сън е от изключително значение. „Човек на средна възраст би трябвало да спи минимум шест часа на денонощие. Между 6 и 8 часа трябва да спи един човек в работоспособна възраст, за да се чувства активен на следващия ден, за да отпочине организма и да се възстанови от предходния ден“, категоричен беше кардиологът.

От особена важност, разбира се, е и здравословното хранене, както и носенето на удобни дрехи, позволяващи на организма „да диша“.

Вниманието към профилактиката на здравето е друг ключов фактор. 

„През последните години се забелязва една тенденция хората да обръщат внимание на здравето си. Всичко това е свързано пак с обществено-икономическите условия и развитието на страната. Всеки вече има достъп най-малкото през телефона до интернет, където може да прочете, да направи някаква справка по отношение на някакво оплакване, което е получил и веднага може да потърси компетентна помощ. Моите лични наблюдения са, че културата на нашия съгражданин по отношение на здравето му вече се повишава. Това е една добра тенденция. Аз лично го отдавам на достъпа до информация“, посочи наблюденията си кардиологът и допълни: „Пазете се. Ценете здравето си“.

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.