Звукови хроники „Музикотерапия“: В края на една епоха

Фрагмент от заглавната страница на първото печатно издание на „Цветето (лилията) на медицината” от Арнолд де Виланова (Венеция, 1480).
Снимка: Архив
Историята помни много спорове и дискусии за присъствието на музиката в църковното богослужение. Според някои химните и псалмите за възхвала на Бога са най-подходящият лек и това е начинът, по който Господ, чрез Давид, е подготвил точната доза лекарство, което да изцери човечеството от негови рани и страдания.
Всъщност цар Давид е може би най-известният библейски музикант. С арфата си той хвали Бога, но и свири на цар Саул, за да го успокои, когато е измъчван от зли духове.
Музиката е сродна на нашата душа – пише Григорий Ниски – и именно това е причината, поради която великият Давид е примесил нравственото учение с мелодията и по този начин като че ли е оросил възвишените догми с медена роса, доставяща на нашата природа възможност по някакъв начин да съзерцаваме и лекуваме самите себе си. Това лечение се състои в хармоничната съразмерност на начина на живот, към който, без думи и прибягвайки към загадки, ни зове мелодията. Тя ни учи да не се затягат или отпускат струните в необходимото време, наблюдавайки при това нашият начин на живот да не изгуби правилната мелодия и ритъм, като избягва извънмерна разпуснатост и излишно напрежение.
В края на средновековната епоха античните възгледи за лечебното въздействие на музиката са забравени. Но медицинската обосновка на музикалната терапия се разпростира в широка гама от творби, свързани с лечение, хигиена и профилактика. Тези произведения най-общо казано са предназначени за практическа помощ на интересуващите се, често те са част от описваните очаквани ефекти в образователните трактати в медицинските университети или са кратки съобщения за онези, които имат професионални интереси в медицината. За музикотерапия говори и известният лекар, астролог и алхимик Арнолд от Виланова в коментарите си към дидактичната поема Regimen sanitatis Salernitanum, превеждана като „Цветето (лилията) на медицината”.
По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07