Звукови хроники „Музикотерапия“: По време на Ренесанса

Снимка: Архив

Още в началото на епохата се възраждат античните схващания за въздействието на музиката и хармонията на сферите. Но към тях се добавя засиленият интерес към човека и към земната красота на тоновото изкуство. Музиката не се явява чрез вслушване в звученето на космоса, нито чрез екстатичното преживяване на божественото от душата, тя се създава от човека, който „се учи от природата”, както подчертава самият Леонардо да Винчи.

Не е неприлично да успокояваме душата си с песни и музика. Сицилианските мелодии например са по-подходящи за спокойните души, галските, напротив, за възбуждане на движение, италийските заемат средата между тях. На благородните души подобава повече музика, възпроизвеждана чрез пеене или свирене на струнни инструменти, духовата музика не им съответства, пише Паоло Вержерио в трактата си „За благородните нрави и свободните изкуства”.

Адам от Фулда конкретизира защо музиката принася голяма полза за държавата – служи за развлечение, без което човек не може да живее. Освен това тя прогонва тъгата и мъката, а меланхолията предизвиква великите в света: императори, крале, князе, консули и управници към тирания и отчаяние. Ако кралят е тиранин, музиката го смекчава; ако е кротък, музиката му дава развлечение, ако той отива на война, музиката му помага да понесе бедствията. Следователно, изкуството само по себе си е добро, а злоупотребата с него е нещо лошо.


По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07