Звукови хроники „Танцът през вековете”: Средновековният танц

Танц на смъртта – рисунка в църква в Дания, датира около 1480 г.
Снимка: Архив
Един от впечатляващите образи e този на танцуващата смърт. Фигурата на смъртта се появява още в дълбока древност, но като че ли средновековният човек я превръща в символ с огромна сила. В социален смисъл този танц изравнява представителите на различните съсловия, а по време на чумни епидемии прераства в истерично веселие.
В средновековния танц присъстват много импровизационни движения, любими на всички са хороводните мелодии, но те се изпълняват без строго установени хореографски правила, най-често с прости стъпки съпроводени с пеене. Танцът е официално приета форма на ухажване, в която се промъкват и еротични нюанси, особено след развитието на култа към романтичната любов и рицарската поезията.
Постепенно дворцовото изкуство въвежда фигури в танца и по-сложни групови построения, които стават съществен елемент на големите празненства. Така стават много необходими учителите по танци. Те не само обучават своите знатни ученици да танцуват по определени стъпки, но като арбитри в областта на етикета и маниерите, оказват огромно влияние на дворцовата атмосфера.
През Средновековието се появяват и първите професионални танцьори – това са жонгльорите. Те участват на фолклорни празници, на панаири, в дворцовите зали, изпълняват собствени или чужди сатирични песни и стихове, пеят и танцуват, съпровождайки си на виола или арфа, организират шествия на църковни празници или тържества на знатни особи. Танците им са с много подскоци, премятания и акробатични номера.
По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07