Звукови хроники „Танцът през вековете”: Танцът като терапия и път на развитие

Снимка: Архив
От най-древни времена танцът е начин хората да изразят своите чувства и емоции, тоест той съчетава физическа, психична и естетическа активност. Смята се, че именно танцът е служил за комуникация на нашите предци още преди зараждането на различните езици. Днес той разкрива цялата палитра от човешки емоции - основната задача в танцовата терапия. Свободното движение и импровизация произлиза от спонтанното изразяване и освобождаване на дълбоко пазени у нас чувства. Това е жив език, на който човекът говори чрез образи и алегории.
В танците на различните култури се проектира духовното развитие на всеки народ. Съществуват различни ритуални танци – при лечение на болни, оплакване на мъртви, празнуване на победи или други радостни събития от човешкия живот. В Древен Египет чрез танц изобразявали движението на небесните светила, а римляните танцували в чест на боговете. Индийският танц разказва цяла история на зрителя. Въртящите се дервиши в своя екстатичен танц се стремят към духовно сливане с Бога, отдаване на тишината и молитвата.
Американските коренни церемониални танци са молитва за изцеление или за добра реколта от царевица, дивеч, риба; почит към възрастните или част от церемонията по даряване с име. У нас паневритмията на Петър Дънов представлява танц, в който здравословните ефекти се преплитат със заложени педагогически модели за развитие на човешкото същество и неговото оптимално адаптиране към обществения живот.
Всяко наше емоционално преживяване се изразява в напрежение на някои мускулни групи. На тази тясна връзка е изградена известната биоенергетична теория на телесната терапия на Вилхелм Райх и Александър Лоуен. Танцовата терапия стимулира безсловесното взаимодействие и оттук се отваря пътя за пълноценно личностно самовъзприятие, самоактуализация, увереност в себе си и в междуличностните взаимоотношения. Или метафорично казано - един своеобразен танц на живота в свободен импровизационен стил.
По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07