Точно 110 години след създаването й, една от най-популярните творби в световната оперетна литература отново оживява на сцената на престижната Метрополитън опера. „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, чието заглавие вече се е превърнало в нарицателно, а музиката й – в синоним на брилянтна мелодика и заразяващо настроение, отбелязва и петнадесетия си рожден ден в МЕТ. Това е и поредната „перла в короната“ на забележителната певица Рене Флеминг, която не се уморява да прекрачва жанровите ограничения и вече повече от две десетилетия доказва безспорния си талант в различни амплоа. Този път тя се превъплъщава в очарователната Ханна Главари – героинята, чийто образ напълно отговаря на всички мъжки изисквания за „идеална жена“: красива, интелигентна, прелъстителна и ...богата! Това е първата оперетна проява на Рене Флеминг и макар според посветените тя да е нещо като прелюдия към прощаването на певицата с операта (твърди се, че Рене Флеминг иска да се оттегли от оперната сцена, докато все още е „на върха“), любимката на публиката и този път е ослепителна и както винаги звучи прекрасно.
„Веселата вдовица“ се появява на бял свят през 1905 година и носи на своя автор световна слава. Създадена от Франц Лехар по либрето на Виктор Леон и Лео Щайн, тя много бързо очарова публиката и със своята оригиналност и великолепната си оркестрова партитура открива нов етап във виенската оперета. Премиерата на творбата се е състояла на 30 декември 1905 година в Theater an der Wien. Дирижира самият Лехар, а в ролите на Ханна Главари и граф Данило са великолепните оперни артисти Мици Гюнтер и Луи Тройман. След Виена и постановките в Берлин и Хамбург, „Веселата вдовица“ продължава своето триумфално шествие през Милано, Лондон и Париж по целия свят. През 1910 (едва пет години след премиерата на оперетата) броят на спектаклите достига 18 000. Само за първите 50 години от сценичния й живот в Theater an der Wien има 483 представления, а по целия свят – около 60 хиляди. През 1925 г. е заснета и филмова версия със суперзвездите Джон Джилбърт и Мей Мърей. По сюжета на творбата има създадени още три филма – през 1934, 1952 и 1962 година.
На фона на тези впечатляващи цифри, стажът на „Веселата вдовица“ в Метрополитън опера е сравнително скромен: „само“ 15 години! Първото й представление на най-престижната американска оперна сцена е било на 17 февруари 2000 г., когато в двете главни роли блестят други две големи оперни величия: Фредерика фон Стаде и Пласидо Доминго. Оттогава до днес творбата е била поставяна 26 пъти, като последният от тях беше в навечерието на Нова година – на 31 декември 2014 година с новата постановка на Сюзън Строман, която освен режисьор е и хореограф на спектакъла. Сюзън Строман е носителка на пет награди „Тони“ за работата си на Бродуей и в „своята версия“ на „Веселата вдовица“ е заложила на автентичната атмосфера на епохата, в която е създавана творбата.
В съботното ни пряко излъчване от „Метрополитън опера“ ще имаме удоволствието да чуем:
Ханна Главари – Рене Флеминг, сопран
Граф Данило Данилович, секретар в посолството – Натан Гън, баритон
Барон Мирко Зета, Посланик на Княжество Понтеведро – Томъс Алън, баритон
Валансиен, съпруга на барон Зета – Кели О’Хара, сопрано (това е дебютът на младата певица в МЕТ)
Граф Камий дьо Росийон - Алек Шрейдър, тенор
Ниегуш, секретар на посолството – Карсън Елрод (говорна роля)
Кромов, съветник – Даниел Мобс, баритон
Богданович, военен аташе на Понтеведро – Марк Шовалтер, баритон
Силвиан, негова жена – Емалие Савой, сопрано
Раул дьо Сент Брийош – Александър Люис, тенор
Виконт Каскада – Джеф Матсей, баритон
Олга, съпруга на Кромов – Уолис Джунта, мецо-сопрано
Причич, полковник в пенсия – Гари Симпсън, баритон
Прасковя, съпруга на Причич – Маргарет Латимор, мецо-сопрано
Режисьор и хореограф на спектакъла е Сюзън Строман, сценограф – Джулиан Кроуч, а прекрасните костюми в стил Belle Époque са дело на Уилям Айви Лонг. Специално искам да спомена и имената на Синтия Линк, Алисън Миксън, Емили Пиненбърг, Леа Хофман, Джени Ларош и Катрин Хамилтън, които дебютират в Метрополитън в ролите на „гризетките“ Лоло, Додо, Жу-Жу, Фру-Фру, Кло-Кло и Марго.
Участват още и хорът и оркестърът на Метрополитън опера. Диригент на спектакъла е сър Андрю Дейвис, който специално е композирал увертюра към оперетата, съставена по мотиви от различни произведения на Лехар.
Съдържание на оперетата „Веселата вдовица”
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..