1977 – Композиторът Петко Стайнов: „Музиката е първично и стихийно вдъхновение”
80 години е продължил жизненият път на Петко Стайнов /1896-1977/. Седем десетилетия от него той прекарва в мрак, тъй като губи зрението си още като дете. Казват, че когато си незрящ, другите ти сетива се изострят. Това може би обяснява следната негова мисъл: От момента, в който една идея или образ започнат да звучат в съзнанието на композитора, до момента, в който след многообразни превъплъщения те се превърнат в музика, композиторът паралелно със своето реално съществуване, води едно второ, духовно съществуване. Това е съзерцанието на света в неговите многолики прояви, съзерцания на видения и усещания, подхранващи музикалното творчество. Петко Стайнов развива една тънка чувствителност към вкуса и потребностите на родната публика, а творбите, които ни оставя, са знакови за българската музикална култура.
Той остава в историята ни като автор на първото произведение, в което е третиран симфонично фолклорът на Тракия. В интервю, запазено в „Златния фонд“ на БНР, композиторът споделя, че отдава до голяма степен вдъхновението си на своя роден край:
-
Композиторът Петко Стайнов
Петко Стайнов отнася със себе си своята идея в Германия, където заминава да учи. Тя узрява в съзнанието му, съчетана с копнежа и носталгията по родината. Симфоничната сюита „Тракийски танци” е завършена напълно през 1928 г. С времето пиесата става неизменна част в програмата на всеки симфоничен концерт в страната, а самият автор си спомня как се разминава с минувачи, които си тананикат части от нея.
-
Пайдушко хоро из „Тракийски танци“, изп. СО на БНР, дир. Васил Стефанов /архивен запис/
Незаменим помощник в работата на Петко Стайнов, независимо дали е композиция, музикално-обществена дейност или публицистика, е съпругата му Стефанка Мандаджиева. Днес родната къща на композитора в Казанлък е превърната в културно средище. Дом „Петко Стайнов“ е създаден по инициатива на фондация, която носи името му и предлага на посетителите си постоянна музейна експозиция и музикален салон. В него е разположено пианото на композитора. Помещението се използва за обучение по музика и провеждане на камерни концерти, литературни четения и други културни събития.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
2015 г. – БНР – 80 години по-късно
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на..
2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..
2011 г. – Незабравимият Велко Кънев
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..
2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..
2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете - комар играх с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..
2004 г. – Магьосникът от Калиманица
Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..
2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино
Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..
Ясно
Разкъсана облачност
