Звукови хроники „Магията на камерната песен”: Исторически записи - Сет Сванхолм и Лиза делла Каза

Лиза делла Каза (вляво) и Сет Сванхолм

Сет Сванхолм е роден през 1904 година получава солидно музикално образование; започва кариерата си като органист, получава позицията на кантор в църквата „Св. Яков" в Стокхолм. Интересна подробност: 7 години по-младият от него Юси Бьорлинг е хорист в същата църква. Отношенията между двамата още от този период са хладни: някои журналисти по-късно на шега сравняват враждата между двамата прочути шведски тенори с някои нрави от каубойските филми: „Градчето е малко за двама". Сванхолм започва оперната си кариера като баритон. Дебютът му като тенор е в ІХ симфония от Бетовен. Следва Радамес и поредица от блестящи Вагнерови герои. Международната му кариера е стремителна. За разлика от Юси Бьорлинг той не прекратява изявите си в Третия райх през войната, въпреки че не питае симпатии към нацизма. В Метрополитен дебютира като Зигфрид - през 1946 г. Отначало е приет равнодушно: публиката трудно заменя любимеца си, Големия (и в буквален смисъл) датчанин Лауриц Мелхиор със сравнително дребния Сванхолм. Но се налага бързо - и като камерен певец. Надживява с 4 години Юси Бьорлинг. Никога не постига широката слава на съперника си - може би и защото репертоарът на Бьорлинг е по-лесно смилаем за публиката, има и много повече издадени плочи.
В предаването ще звучат документални записи от концерт на Сет Сванхолм с пианиста Арне Сънегард в Конгресната библиотека на САЩ на 4 февруари 1949 година.
Швейцарското сопрано Лиза делла Каза (1919-2012 г.) се прочува главно с Моцартови и Рихард Щраусови героини. Описвана е и като най-красивата жена на оперната сцена. Дебютира като Чо-Чо-сан - през 1940 г. Бързо завладява най-престижните оперни и фестивални сцени. Кариерата й в Залцбург започва през 1946 година, самият Рихард Щраус я насърчава като бъдеща Арабела. В Метрополитен се явява - от 20 ноември 1953 година (тогава е дебютът й там) до 9 декември 1967 година - 173 пъти в опери на Моцарт, Щраус, Пучини, Вагнер. След дебюта й в Ла Скала през 1949 година Виктор де Сабата се опитва да я привлече към прочутия оперен театър, но тя предпочита Виена. Паралелно с блестящите си участия на оперната сцена Лиза делла Каза изнася и успешни рецитали - главно с песни от немски композитори. В предаването са използвани записи от концерти в Залцбург през 1957 и 1960 година - това е годината на последното й явяване на този фестивал.

20 април



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07