Участват проф. Александър Грозев и Боряна Матеева
„По повод филма „Една жена на 33“
Широко известни са успехите на родното социалистическо киноизкуство. Особено в годините след историческия Априлски пленум нашите кинотворци изправиха ръст, освободиха се от някои догматично-сектантски предразсъдъци, създадоха филми, които получиха признание у нас и в чужбина.
* * *
Известно е, че като най-масово и най-популярно от всички изкуства киното има широк спектър на въздействие върху многомилионна зрителска аудитория. Точно поради това ние не можем да се отнасяме с безотговорност, с принизени идейно-естетически критерии и с ведомствен оптимизъм към някои негативни фактори в нашето кино, които предизвикват основателна тревога.
Филмът „Една жена на 33“ (режисьор Христо Христов, сценарист Боян Папазов), който понастоящем се прожектира по нашите екрани, е още едно доказателство както за сериозните трудности, които съществуват в художественото отразяване на социалистическата ни съвременност, така и за жилавостта на някои погрешни тенденции, които намират място в отделни произведения на нашата литература и изкуство. В този смисъл филмът „Една жена на 33“, по мое дълбоко убеждение, е творба симптоматична.
* * *
Правдата, неподправена, дълбока и многостранна правда за нашия целеустремен в бъдещето социалистически живот – ето какво изисква от създателите на духовни ценности априлската линия на нашата партия!“
7 май 1982 вестник „Работническо дело“, брой 127
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..