1988 г. – България става шеста космическа страна в света

БНР Новини
Екипажът на космическия кораб „Союз ТМ-5” Александър Александров, Виктор Савиних и Анатолий Соловьов
Снимка: архив

Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият български космонавт – Александър Александров, изпълнява на борда на орбиталната станция „Мир“ по време на 10-дневната си космическа мисия.

Космонавтът си спомня: „Един от най-сполучливите експерименти бе “Сон-К”. Негов обект бе сънят на космонавтите и възможността да се възстановяват по време на сън в Космоса. Експериментът бе провеждан върху мен и беше успешен. Оказа се, че по време на полет в Космоса съществуват същите 3 фази на съня, които има и на Земята – дълбок сън, повърхностен сън и сън преди събуждане. С този експеримент потвърдихме, че космонавтите може да се възстановяват пълноценно по време на дълъг полет в Космоса и да бъдат работоспособни.“

СнимкаНа 7 юни в 18:03 часа цяла България изживява своя звезден миг: космическият кораб “Союз ТМ-5” се издига успешно в околоземното пространство с тричленен екипаж: българският космонавт- изследовател Александър Александров, командирът на полета Анатолий Соловьов и бордният инженер Виктор Савиних. Този път, за разлика от драматичния първи полет в космоса на българина Георги Иванов, чийто дубльор е Александър Александров, мисията на родения в Омуртаг пилот на изтребител-бомбардировач ще се увенчава с пълен успех. Ето какво казва той минути преди излитането:



Аз се гордея, че моята родина заедно със социалистическите страни взема участие в осъществяването на широка програма по изследване на космическото пространство за мирни цели. За втори път гражданин на Народна република България ще участва в съвместен със съветските космонавти полет, символизиращ вечната и нерушима българо-съветска дружба. Своят полет в космоса аз посвещавам на 110-тата годишнина от освобождението на България от османско иго и 44-тата годишнина от победата на социалистическата революция в нашата страна.


На 9 юни 1988 г. корабът се скачва с космическата орбитална станция “Мир”, където Александров успява да изпълни всичките 56 планирани експеримента с 9 уникални прибора, разработени и създадени изцяло от български учени и специалисти по програмата “Шипка”.

В основа на полета беше научната програма „Шипка”, която включва изпълнението на определени експерименти в космическата физика и астрофизика, в космическата медицина и биология, както и в различни технологии. Приборите бяха автоматизирани, което позволяваше да се прави експресен анализ в реално време, така че някои експерименти можеха да се повтарят до постигане на търсените параметри. Това позволи за 10 дни да се изпълнят толкова много експерименти. Това превърна България по онова време в една от водещите космически страни – бяхме 6-а космическа страна в света.

СнимкаНа 17 юни 1988 г. в 14,20 часа спускаемият апарат с тримата космонавти се приземява успешно в Северен Казахстан.

Погледнат от дистанцията на времето, вторият полет на българин в Космоса не е безплатен плод на българо-съветската дружба а е на компенсационна основа. Т.е. създадените в България апаратури и научни прибори, включително и тези за изследване на съня на космонавтите, остават на разположение на съветската космонавтика. Един от тях - дозиметърът „Люлин“, и до днес работи в околоземна орбита, вече на борда на Международната космическа станция.

Българското участие в съвместния полет си има и реална цена, около 7 милиона лева, но много от резултатите от космическата програма „Шипка”, намериха приложение и на Земята. Например приборът „Плевен 87“ и до днес се използва за определяне на бързината на реакциите и професионалната пригодност на летци, шофьори и оператори в АЕЦ.

Изстрелването на кораба „Союз ТМ-5“, скачването му със станцията, експериментите на борда й, връщането на Земята – всичко преминава като по учебник. България е в апогея на своята космическа слава. Полетът на Александър Александров е последният впечатляващ връх, на който страната ни се изкачва преди промените през 1989 г.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”

Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..

публикувано на 01.12.15 в 12:34

2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..

публикувано на 26.11.15 в 14:37

2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са   народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..

публикувано на 10.11.15 в 12:39

2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита

„Интервю в утробата на кита” - Къде беше -  питат ме -  повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита.  Всички виждате,  нарочно питате. - Как прекара -  питат ме -  три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете -  комар играх  с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..

публикувано на 03.11.15 в 12:10

2004 г. – Магьосникът от Калиманица

Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..

публикувано на 06.10.15 в 11:08

2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино

Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..

публикувано на 07.09.15 в 15:02