1997 година – Новото начало
След краха на социалистическото правителство на Жан Виденов, служебният кабинет начело със Стефан Софиянски съумява за кратко време да успокои социално-политическата обстановка у нас и да върне доверието на международните институции към България. На 19 април 1997 година коалицията от партии, обединени в Съюза на демократични сили, печели убедително предсрочните парламентарни избори и получава абсолютно мнозинство. Ето какво казва лидерът на СДС Иван Костов на митинг пред хилядите привърженици, събрали се да отпразнуват изборната победа на демократичните сили:
С първите си бързи и ефикасни мерки правителството на ОДС респектира силовите застрахователи и охранители и прекратява ежедневния рекет и наложения от тях страх. Започва изпълнението и на предизборните обещания за осъществяване на спешни структурни реформи. Те целят да се намали бюджетния дефицит, да се снижи инфлацията до поносимо за гражданите и фирмите равнище и да се привлече интереса на чуждите инвеститори. За това помага и въведеният от кабинета „Костов” Валутен борд в България. Сключено е тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. С него се дава възможност на България, да получи свежи пари, които да насочи за инвестиции в икономиката си.
Външната политика неотклонно следва посоката, която трябва да изведе България по пътя към членство в НАТО и Европейския съюз. Така през 1999 година страната ни получава покана и пътна карта за присъединяване към ЕС, а в края на мандата на правителството – през 2001 година, визите за пътуване на българите в Евросъюза са премахнати.
Равносметката, която президентът Петър Стоянов прави след първата година от управлението на правителството на демократичните сили, откроява именно възвръщането на международния престиж на страната ни.
Аз мисля, че най-големият успех на правителството през тази една година е, че върна доверието на света към България. Това се дължи без съмнение на финансовата и на макроикономическата стабилизация. Това направи България страна, за която може да се говори вече с един сериозен тон, страна, която може да бъде определяна като сериозен и надежден партньор. Правителството оттук насетне трябва да продължи с неотстъпващо упорство да се бори с поне три основни неща. Първото от тях е създаване на по-благоприятен климат за привличане на чуждестранни и то, стратегически чуждестранни инвестиции. Второто: много по-решителна и ясна приватизация. Третият момент е европейско отношение, в частност европейска данъчна политика, към малкия и средния бизнес, защото съм убеден, че успехът на този бизнес ще бъде гръбнакът на бъдещата българска икономика.
Правителството и премиерът Иван Костов правят и първите си смели и самостоятелни стъпки във външната политика, като се ръководят най-вече от националните интереси на България. През март 1999 година 11 държави-членки на НАТО започват военна операция в Югославия, която има за цел да спре етническото прочистване в Косово, предприето от режима на Милошевич. На 28 април същата година България и НАТО подписват споразумение за преминаване на самолети на алианса през въздушното пространство на страната ни. Те обаче нямат право да излитат от наши летища, тъй като България е обявила неутралитет. В същото време правителството отказва да осигури въздушен коридор за руски самолети, които искат да извършат десант в Сърбия, и отказва, въпреки натиска на Запада, да приеме у нас бежанци от косовския конфликт.
В критичния период, когато на запад от границата ни се води война, правителството успява да защити националните интереси и най-важното – да спази обявеният неутралитет и да не допусне въвличане на страната във военните действия.
Основен акцент във вътрешната политика на управляващите е приватизацията. Още с идването си на власт правителството на Иван Костов започва ударно да разпродава и ликвидира държавните дружества, които работят на загуба.
Това, което обаче разколебава привържениците на СДС, е начинът, по който се извършва не толкова касовата, колкото т. нар. работническо-мениджърска /РМ/ приватизация, след която много предприятия попадат в ръцете на червената номенклатура и свързаните с нея олигарси. Облагодетелстват се и приближени до синьото управление.
Законът дава много привилегии на РМ дружества, например да платят само 10% от сумата в брой, а останалите 90% - да се разсрочи за следващите 10 години. Зад паравана им се извършват едни от най-скандалните приватизационни сделки в България, станали нарицателни за разграбването на общественото богатство и активи в смутните времена на българския преход.
Начинът, по който бе извършена приватизацията, е и една от причините за загубата на СДС на парламентарните избори през 2001 година. Непопулярните мерки, които то предприе, за да измъкне България от финансово-икономическата катастрофа след Виденовата зима, също подкопаха изборната подкрепа за десните партии. Безработицата стигна 20%, а резултатите от реформите ощетиха много социални групи, преди ефекта от тях да започне да се усеща. Надеждите за честност и прозрачност на синьото управление, както и за диалог с властимащите, останаха само пожелание. Пропука се и единството в монолитния до този момент Съюз на демократичните сили. Довчерашните приятели и съратници започнаха да си оправят тежки думи като онова „Иване, кажи си”, с което президентът Стоянов поиска от Костов да се разграничи от корупцията в изпълнителната власт. Въпреки грешките, които допуска, правителството на ОДС остава едно от най-успешните в историята на българския преход. То нареди окончателно България сред европейските демокрации с пазарна икономика. Откри пред нея най-прекия път за членство в Европейския съюз – не през Босфора, както увещаваха някои политически гласове, а през евроатлантическата солидарност, постигната в рамките на НАТО. Управлението на премиера Иван Костов, превърна страната в надежден и предвидим партньор и предопредели бъдещето й за много години напред.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
2015 г. – БНР – 80 години по-късно
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на..
2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..
2011 г. – Незабравимият Велко Кънев
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..
2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..
2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете - комар играх с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..
2004 г. – Магьосникът от Калиманица
Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..
2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино
Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..
Разкъсана облачност
Ясно
