Четирите епизода на „Радиоенциклопедия” разкриват за различните лица на войната, която променя света за винаги. В тях се говори за боевете на българската армия по суша, въздух и вода. Описват се бойните униформи, военните отличия и обучението на българските войници и офицери. Надникваме и в полето на дипломацията и зависимостите, където „правилата вече не важат и рицарското отношение към противника е за винаги забравено”.
За България тази война е повече от сражения или доказване на мъжество и воински умения. Тя е опит за постигане на национален идеал, превърнал се в лична кауза - неизбежна ситуация, в която примирението изглежда невъзможно. Обвързаността на войната с човешките съдби дава повод историческата конкретика в този цикъл често да е представена чрез детайлите на лични истории запазени в архивите и спомените на потомци.
В епизод едно: „Ако искаш мир, готви се за война” д-р Александър Въчков, изследовател на войните, Симеон Цветков, уредник в Регионалния исторически музей - Велико Търново, и акад. Валентин Бобевски, диригент на академичен мъжки хор „Гусла”, разказват за събитията поставили началото на войната за България. Какво е било стрелковото въоръжение на българската армия, както и за създаването на някои от неповторимите бойни маршове, с които българските войници са влизали в бой. Чрез фамилните спомени на семейство Въчкови и една лична история даваме представа за образа и отношението на българския войник към сраженията, смъртта и войната.
Автентична и с историческа ценност е музиката на епизода. Маршът „Шуми Марица” е записан в началото на XX век на плоча „Орфей” и е в изпълнение на лейбгвардейците на Негово Величество царя на България. Съхранен е в Златния фонд на БНР. Маршът „Съюзници, разбойници” е изпълнен от академичен мъжки хор „Гусла” специално за поредицата „Когато правилата вече не важат. Първата световна война и българската армия”.
Снимките в поредицата са от личния архив на Александър Въчков.
3 септември
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..