1998 г. – Тодор Живков – краят на един диктатор

Снимка: архивТодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в с. Правец, член е на БРП (комунисти) от 1932г. От 1948 е член на ЦК на БКП а през 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП. През 1962 г. става председател на Министерския съвет, а през 1971 – председател на Държавния съвет. На 10 ноември 1989 г. е освободен от всички постове, а в началото на 1990 г. е арестуван и обвинен в редица престъпления. Това накратко е биографията на човека, управлявал България 33 години. Съвременните изследователи на този период от новата ни история подчертават, че именно авторитарната и продължителна власт на Живков има пагубно въздействие за закъснялото формиране на гражданско общество у нас, за потискането на всяка лична инициатива и инакомислие.

Политическият възход на Живков през 1953-1964 г. съвпада със смяната на поколенията в българския политически живот. Това време на различни икономически стратегии и експерименти е тясно свързано с политическото му утвърждаване в страната и пред „Големия брат”, СССР. През цялото свое управление той надува балона за победата на социалистическия модел. Този модел и неговото управление обаче водят България три пъти до фалит.

Първият е през 1960 г., когато тайно и почти криминално продава на Съветския съюз златния резерв на страната. Следва втори, в периода 1977 – 1979 г., когато са натрупани 6 млрд. долара дългове към западни банки, които България не е в състояние да изплаща. Третият фалит идва през 1989 г., когато, въпреки че държавата от две години вече е банкрутирала, Живков удължава живота на своето управление чрез нови заеми от западни банки. Цената на това авторитарно разпореждане с държавата е, че са натрупани 11 млрд. долара външен и 20 млрд. долара вътрешен дълг, фалирало селско стопанство, задлъжнял военнопромишлен комплекс, току-що създадена фирмена система, без валутни ресурси. Изключение правят външнотърговските дружества, които се контролират от Държавна сигурност и се превръщат в касички на новите капиталистически милионери с червена окраска.В своите монолози пред прокурорите по Дела №1 и №4 той признава вина за икономическата разруха на България, но не го прави публично. По Дело №1 Живков е обвинен в превишаване на правата си с цел да придобие за себе си или други лица облага за 26 516 039 лв. Дело №4 е започнато през 1991 година, за да установи причините и виновниците за икономическата катастрофа на страната. То обаче не стига до съда поради липса на повдигнати обвинения. През 1990 г. срещу доскорошният самодържец е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване. На 18 януари 1990 г. e издадена заповед за арестуването му, като след няколко месеца мярката е заменена с домашен арест. Ето какво казва Живков в навечерието на първото дело по процеса срещу него:

Нашият народ и международната общественост очакват от този процес, че ще бъде политически процес. Обвинение срещу Тодор Живков за престъпление по отношение на държавата, на народа и т.н. Такива обвинения нямам. Абсолютно всички обвинения по време на следствието, като обвинението, че аз съм бил агент-провокатор, обвинението, че съм изнесъл милиарди долари в западни банки – всичко това отпадна. Това бяха клевети, сензации, които специалната комисия при бившето НС под председателството на Андрей Луканов, всичките тия сензации, клевети оплюване срещу бившия държавен глава и генерален секретар на БКП, ги внесоха в главната прокуратура за следствие.

На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и пари от Управлението за безопасност и охрана. През септември 1992 г. Върховният съд признава Живков за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода за ощетяване на държавата с 21 млн. лв. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за Лагерите на смъртта. Това са места, в които в периода 1944-1962 година са изпращани хора, неудобни за властта. Следва дело, по което Тодор Живков е обвинен за присвояване на 11 620 000 щатски долара, предоставени за подпомагане на „леви работнически организации” по света. През 1992 г. Живков е обвинен и за съучастие с още 22 души в присвояването на 244 млн. лв., които са предоставени като „братски политически помощи” за Третия свят. Във връзка с тези две дела Конституционният съд приема, че присвояване е възможно само при наличието на „свой или чужд личен интерес”, „но не и при обществен интерес”. Чрез въпросното становище е предрешено и делото за „Възродителния процес”, тъй като според законодателството, в България се преследват престъпленията срещу „раси и националности”, но не и срещу етнически групи. Така се оказва, че за 45 години тоталитарен и авторитарен режим в Народна република България виновни няма. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г.
Още от категорията

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”

Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..

публикувано на 01.12.15 в 12:34

2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..

публикувано на 26.11.15 в 14:37

2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са   народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..

публикувано на 10.11.15 в 12:39

2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита

„Интервю в утробата на кита” - Къде беше -  питат ме -  повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита.  Всички виждате,  нарочно питате. - Как прекара -  питат ме -  три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете -  комар играх  с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..

публикувано на 03.11.15 в 12:10

2004 г. – Магьосникът от Калиманица

Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..

публикувано на 06.10.15 в 11:08

2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино

Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..

публикувано на 07.09.15 в 15:02