1998 г. – Тодор Живков – краят на един диктатор

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в с. Правец, член е на БРП (комунисти) от 1932г. От 1948 е член на ЦК на БКП а през 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП. През 1962 г. става председател на Министерския съвет, а през 1971 – председател на Държавния съвет. На 10 ноември 1989 г. е освободен от всички постове, а в началото на 1990 г. е арестуван и обвинен в редица престъпления. Това накратко е биографията на човека, управлявал България 33 години. Съвременните изследователи на този период от новата ни история подчертават, че именно авторитарната и продължителна власт на Живков има пагубно въздействие за закъснялото формиране на гражданско общество у нас, за потискането на всяка лична инициатива и инакомислие.

Политическият възход на Живков през 1953-1964 г. съвпада със смяната на поколенията в българския политически живот. Това време на различни икономически стратегии и експерименти е тясно свързано с политическото му утвърждаване в страната и пред „Големия брат”, СССР. През цялото свое управление той надува балона за победата на социалистическия модел. Този модел и неговото управление обаче водят България три пъти до фалит.

Първият е през 1960 г., когато тайно и почти криминално продава на Съветския съюз златния резерв на страната. Следва втори, в периода 1977 – 1979 г., когато са натрупани 6 млрд. долара дългове към западни банки, които България не е в състояние да изплаща. Третият фалит идва през 1989 г., когато, въпреки че държавата от две години вече е банкрутирала, Живков удължава живота на своето управление чрез нови заеми от западни банки. Цената на това авторитарно разпореждане с държавата е, че са натрупани 11 млрд. долара външен и 20 млрд. долара вътрешен дълг, фалирало селско стопанство, задлъжнял военнопромишлен комплекс, току-що създадена фирмена система, без валутни ресурси. Изключение правят външнотърговските дружества, които се контролират от Държавна сигурност и се превръщат в касички на новите капиталистически милионери с червена окраска.В своите монолози пред прокурорите по Дела №1 и №4 той признава вина за икономическата разруха на България, но не го прави публично. По Дело №1 Живков е обвинен в превишаване на правата си с цел да придобие за себе си или други лица облага за 26 516 039 лв. Дело №4 е започнато през 1991 година, за да установи причините и виновниците за икономическата катастрофа на страната. То обаче не стига до съда поради липса на повдигнати обвинения. През 1990 г. срещу доскорошният самодържец е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване. На 18 януари 1990 г. e издадена заповед за арестуването му, като след няколко месеца мярката е заменена с домашен арест. Ето какво казва Живков в навечерието на първото дело по процеса срещу него: