Радиоенциклопедия „Българското патриархално семейство”: Власт, закон, йерархия

Снимка: Държавна агенция „Архиви“, Видин
Според идеалния модел на задружно съжителство, труд и отношения, членовете на голямото патриархално семейство са подчинени на строга йерархия. Тя се утвърждава от вярванията, в обредите и фолклора, от общественото мнение, а в по-късно време – и от правото и политиката. В този модел светът на мъжете и светът на жените са ясно разграничени. Мъжкото е доминиращо, то е правилното, доброто, дясното, женското е слабото, грешното, лявото. Мъжът оре и сее, жената готви, пере, тъче и шие, мъжът представя семейството пред властите и в общността, жената ражда и се грижи за децата и болните. Дори на трапезата мъжете и жените седят от различни страни. Макар че многобройни свидетелства разказват за житейски ситуации, в които жени поемат мъжките задължения и роли, според общия модел е важен родът, а родът върви по мъжка линия, името и имуществото на рода се предават на синовете, жените се разменят между мъжките родове, за да ги продължат, раждайки мъжки рожби. В някои диалекти роднинството по мъжка линия се нарича „дебела кръв“, а по женска – „слаба кръв“. Влизайки в новото семейство, жената губи своето име и приема мъжовото. Възрастта е другият важен критерий за подреждане в йерархичната стълбица на традиционното семейство, в която възрастният, опитният е най-високо. В аграрното общество на предмодерността, което оцелява и се възпроизвежда, повтаряйки умението на предците, младите са зависими имуществено, но и житейски и морално от възрастните. Така те задълго остават „деца“ при своите родители. В същото време самото детство не се приема за нещо значимо, макар че децата са считани за дар и богатство за рода. Още от малки те се включват в трудова дейност и се подготвят за бъдещите си роли на мъже и жени. В предаването участват доц. Анна Лулева, доц. Анелия Касабова и гл. ас. Мария Маркова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН,  доц. Таня Бонева, дългогодишна преподавателка в СУ и доц. Мария Китанова от Института за български език.

10 декември


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07