Хан Персиан. В учебниците по история за него има 4-5 реда – владетел от Крумовата династия, наследник на Маламир и баща на Борис, воювал тук-там с Византия, тук-там със сърбите, присъединил Македония, потвърдил мирния договор с франките… Дори за името му има разминавания – едни го наричат Пресиян (дали пък не си мислят, че то идва от отглаголното съществително „пресищане“?), други го славят като Персиан (вероятно предполагащи, че в него се крият препратки към старата и могъща Персия, водеща името си от митичния герой Персей, убиеца на Медуза?). Така или иначе, хан Персиан е един от най-загадъчните, тънещи в мрака на историята български владетели от времената на предхристиянския период и това го прави великолепна тема за предаването „Премълчаната история“, стараещо се да осветлява, доколкото е възможно, тъкмо такива обрасли с паяжини кътчета от българското минало. Хан Персиан става наша тема и заради романа на Красимира Йончева „Изгревът на буквите. Слово за Персиан, от Бога кан на българите“, който се опитва да хвърли поне малко лъчи върху неясното време на българската държава кажи го непосредствено преди решителната крачка – приемането на християнството. Говорим с авторката за мотивите ѝ да напише този роман, за онова, което успява да открие и извади на повърхността на съвремието в него. В разговора помощ ни оказват и историците доц. Веселина Вачкова, историк, преподавател в Националната художествена академия в катедра „Изкуствознание“, и доц. Цветелин Степанов, преподавател в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Целта е да достигнем до едно такова познание за древните ни предци, което да ги разтовари от сравнително разпространеното мнение, че те са безбуквени варвари и някакви степни атиладжии, а всъщност са народ с величествена държава и солидна култура и то не само материална, но и духовна.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..