Радиоенциклопедия „Непобедените музи. Българското изкуство между двете световни войни“: Епизод 2 – „Канон и неприсъствие в българската литература“
Цикълът от четири епизода обхваща културното преобразяване на България в периода между двете световни войни. Въпреки националните катастрофи, няколкото загубени войни и разрушените илюзии, културно-историческото време събрано в двете десетилетия след първата световна война, тече в различни посоки – от забързано, любопитно, напрегнато, експериментиращо през двайсетте, до успокояващо и дори забавящо хода си в края на трийсетте. Българският културен свят тогава търси своите нови ценности, отваря недокосвани пространства, често противоречиви, но отправили стремеж към преобразуване на стария светоглед.
Всеки от четирите епизода на цикъла е фокусиран върху конкретни области на изкуството в страната: изобразителното изкуство, литература, архитектура, театър. Те са представени със спецификата им, европейския контекст и естетическите полемики оказали влияние в развитието им.
Епизод 2 „Канон и неприсъствие в българската литература“
Когато Първата световна война приключва, българската литература вече има традиции. В нея присъстват имената на много поети и писатели, за които знаем, чиито произведения помним и четем. Заедно с тях обаче във времето между двете световни войни творят автори – мъже и жени, пренебрегнати от канона на българската литературна история. За тях започваме този разказ така: Когато говорим за непобедените музи, винаги ще има такива, които ще изпуснем. Това се дължи на факта, че ние не разполагаме с война на интерпретациите, а „Българската литературна история е история на генерали…“
В епизод 2 „Канон и неприсъствие в българската литература“ доц. Йордан Ефтимов, преподавател по теория на литературата в Нов български университет и проф. Милена Кирова, литературен критик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ минават границите на канона и разказват българската литература между двете световни войни от „премълчания“ ъгъл на присъствието и неприсъствието на българските автори в периода.
В този епизод е разказана и историята на тези, за които се знае съвсем малко. Ще научите как една писателка за първи път поставя въпроса за личното пространство на жената и мястото ѝ в мъжкия свят на изказа с думи. Опроверган е и митът, че жените творци тогава предпочитат да пишат само поезия.
Ще чуете и интерпретации за творчеството на утвърдени български поети в контекста на българската и европейската литература.
Автентични и с историческа ценност са запазените от Златния фонд на БНР гласове на Блага Димитрова и Елисавета Багряна, които споделят мислите си за времената, в които са живели. Ще разберете и защо според Петър Увалиев: Периодизацията е склонност на джуджета, които искат да режат исполините по собствената си мярка.
Снимките са предоставени на БНР от Националния литературен музей.
-
Чуйте предаването
13 януари
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Митологични образи: Дафнис и Хлое
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Морският жаргон
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
Петър Делян като историческа фигура и романов герой
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
За тънкио намек и дебелио край
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
По-добре късно, отколкото… рано
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..
Облачно
Облачно
