Радиоенциклопедия „Непобедените музи. Българското изкуство между двете световни войни“: Епизод 4: „Театърът: жажда – защо не!“
Всеки от четирите епизода на цикъла е фокусиран върху конкретни области на изкуството в страната: изобразителното изкуство, литература, архитектура, театър. Те са представени със спецификата им, европейския контекст и естетическите полемики оказали влияние в развитието им.
Епизод четири: „Театърът: жажда – защо не!“
Още след освобождението, България мечтае бързо да се нареди сред европейските страни. А за да стане такава, тя трябва да създаде свои институции и социо-културен профил. Част от който е, в центъра на столицата ѝ да има представителна сграда на театър, защото това е разбирането за европейската култура. И това се случва още преди войните, през 1907 година.
В много по-екзистенциален план създаването на българския театър може би се докосва и до желанието на човека да се забавлява, играе, да потърси нови светове, да бъде някой друг или да съпреживее някой друг. Защо не и да забрави действителността. И това е необходимостта от изкуството въобще. След Първата световна война театърът в България прави няколко големи крачки. За тях ни разказват проф. Камелия Николова, от Института за изследване на изкуствата при БАН и доц. Йоана Спасова, театровед и научен секретар при БАН.
В този епизод ще научите как се създават авангардите в българския театър и подробности за изключителните режисьорски решения на Гео Милев и Исак Даниел. Освен това, описваме как е изглеждала сцената и промяната в декорите. Спираме се подробно на начина, по който Николай Масалитинов успява да преобрази „еклектичната“ игра на актьорите в „ансамблова“.
Разказът за българския театър между войните обхваща не само „режисьорският въпрос“, а рисува и образите на актьорите от тези времена, говори за езика и диалектите в актьорската реч. Представя един красив поглед към жените-актриси и мястото им на сцената. Спира се и на представите за „родното и чуждото“.
Историческа стойност имат и запазените в Златния фонд на БНР гласове на Кръстьо Сарафов в пиесата „Машенка“, Олга Кирчева, която разказва за необикновения тембър на Сарафов и спомените на Николай Масалитинов, за това как е назначен за режисьор в Народния театър.
-
Чуйте предаването
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Митологични образи: Дафнис и Хлое
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Морският жаргон
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
Петър Делян като историческа фигура и романов герой
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
За тънкио намек и дебелио край
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
По-добре късно, отколкото… рано
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..
Облачно
Облачно
