На 12 март от 20.00 часа ще излъчим „Троянците“ от Ектор Берлиоз – постановка на Хамбургската държавна опера под диригентството на Кент Нагано

БНР Новини
Сцена от постановката на "Троянците" от Хектор Берлиоз на Хамбургската държавна опера
Снимка: Staatsoper Hamburg
За пореден път в ефира на програма „Христо Ботев“ ще ви направим съпричастни на събитията от световната оперна сцена благодарение на сътрудничеството на по линия на Европейски съюз за радио и телевизия. Миналата есен Кент Нагано, американският диригент с японски корени, встъпи на поста си главен музикален директор на Хамбургската държавна опера. Първата му изява на този подиум беше премиерата на „Троянците“ от Ектор Берлиоз. Мащабно произведение, но реализирано без пищни декори и сценични костюми – доста модерно в последно време режисьорско решение, своеобразен опит да се осъвремени оперния спектакъл.
Любопитна е историята на създаването на творбата. Дълги години Берлиоз мечтае да напише опера по героичните епоси на Омир и Вергилий. Желанието му е това да е грандиозно съчинение; дело на неговия живот, което да се превърне във „френска национална опера“ и да утвърди идеала му за музикална драма (различна от тази на Вагнер). По отношение на вечния спор – соловото или музиката да надделява, Берлиоз е категоричен в полза на музиката. В писмо от 12 август 1856 година до княгиня Каролина Витгенщайн, на която е посветена операта, композиторът пише: “Работата по „Троянците“ е много тежка. Моля всички богове на Вергилий да ми помагат, иначе ще загина. Извънредно трудно е да намеря музикалната форма, онази форма, без която музиката не може да същуствува или се явява като унизен роб на словото. В това именно е и престъплението на Вагнер. Той иска да свали от престола музиката,  да я сведе до изразителни акценти, той преувеличава системата на Глук (на когото за щастие не му се отдаде да последва кощунствената си теория). Аз съм за свободната музика. Да, свободна, горда, суверенна и победоносна, искам тя да завладява всичко и всички, така че повече да няма за нея нито Алпи, нито Пиринеи“.
На 7 април 1858 година цялата опера е завършена, но Берлиоз не успява да види нейното цялостно изпълнение приживе. Под заглавието „Троянците в Картаген“  последните три действия са представени в Париж в „Театър Лирик“ на 4 ноември 1863 г., след петгодишни безуспешни опити на самия композитор да получи разрешение за постановка на сцената на Парижката опера. 21 години след смъртта на Берлиоз цялата опера е поставена за пръв път в чужбина – декември 1890 г. в Карлсруе , на немски език, под диригентството на Феликс Мотл. Едва през 1906 година в Брюксел се състои премиерата на оригиналния френски език.

Изпълнителски състав:
Еней, троянски герой, син на богинята Венера и принц Анхис - Торстен Керл, тенор
Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра - Картал Карагедик, баритон
Пантос, троянски жрец, приятел на Еней - Алин Анка, бас
Нарбал, министър на Дидона - Петри Линдрос, бас
Иопас, тирийски поет от двора на Дидона - Маркус Никенен, тенор
Асканий, 15-годишен син на Еней - Кристина Ганш, сопран
Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам - Катрин Негълстад, мецосопран
Дидона, царица на Картаген, вдовица на Сихей, принц на Тир - Елена Жидкова, мецосопран
Анна, сестра на Дидона - Катя Пивек, контраалт
Хилас, млад фригийски моряк - Юлиан Прегардиен, тенор
Приам, цар на Троя - Станислав Сергеев, бас
Гръцки вожд - Зак Кариити, бас
Призрак на Хектор, син на Приам - Бруно Варгас, бас
Хелен, троянски прорицател, син на Приам - Даниел Тод, тенор
Първи троянски воин - Андреас Куперц, бас
Втори троянски воин - Кристиан Боденбург, бас
Жрец на Плутон - Иренеус Суховски, бас
Поликсена, сестра на Касандра - Анегрет Гершлер, сопран
Хекуба, царица на Троя - Марта Свидерска, сопран
Андромаха, вдовицата на Хектор (роля без пеене) – Катрин Щрибек
Войник – Юн-Сеок Янг, бас
Хор на Хамбургската държавна опера
Хамбургска държавна филхармония
Диригент: Кент Нагано


Съдържание на операта "Троянците" на Ектор Берлиоз



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15