„Троянците“ – опера от Ектор Берлиоз в пет действия (съдържание)

Музика: Ектор Берлиоз
Либрето: Ектор Берлиоз, по латинската епическа поема на Вергилий „Енеида“
Поставена за пръв път в чужбина - декември 1890 г. в Карлсруе , на немски език, под диригентството на Феликс Мотл.
Премиерата на оригиналния френски език e през 1906 г. в Брюксел.

Действащи лица:
Еней, троянски герой, син на богинята Венера и принц Анхис – тенор
Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра – баритон
Пантос, троянски жрец, приятел на Еней – бас
Нарбал, министър на Дидона – бас
Иопас, тирийски поет от двора на Дидона – тенор
Асканий, 15-годишен син на Еней – сопран
Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам – мецосопран
Дидона, царица на Картаген, вдовица на Сихей, принц на Тир – мецосопран
Анна, сестра на Дидона – контраалт
Хилас, млад фригийски моряк – тенор
Приам, цар на Троя – бас
Гръцки вожд – бас
Призрак на Хектор, син на Приам – бас
Хелен, троянски прорицател, син на Приам – тенор
Двама троянски воини – баси
Жрец на Плутон – бас
Поликсена, сестра на Касандра – сопран
Хекуба, царица на Троя – сопран
Андромаха, вдовицата на Хектор – роля без пеене
Астианакс, 8-годишен син на Хектор и Андромаха – роля без пеене
Войник – бас
Троянци, гърци, тирийци и картагенци; нимфи, сатири, фавни, силвани и невидими духове

Първо действие

В изоставения гръцки лагер извън стените на Троя Троянците празнуват видимия край на 10-годишната обсада на града. Те виждат голям дървен кон, оставен от гърците и приемат, че това е жертвоприношение в чест на Атина Палада. Единствено пророчицата на Троя – Касандра, гледа с недоверие на ситуацията. Тя предсказва, че няма да е жива, за да се омъжи за годеника си Кореб. Когато той се появява, я призовава да забрави своите опасения. Но пророческото й видение придобива нова яснота – Касандра вижда пълното унищожение на Троя! Влиза Андромаха и веселието замира.
Втурва се Еней и съобщава за поглъщането на троянския жрец Лакоон от две морски змии, след като той предупредил троянците да изгорят коня, защото е някаква военна хитрост на Одисей. Еней тълкува това като проява на гнева на богинята Атина за нейното непочитане от Лакоон. Въпреки протестите на Касандра, Приам и троянците вкарват дървеното съоръжение в града, в непосредствена близост до храма на Атина Палада. От коня се чува звън на оръжия, но троянците, потънали в своята заблуда, го възприемат за щастлива поличба. Касандра наблюдава шествието в пълно отчаяние и в края на действието се оттегля решена да умре под стените на Троя.

Второ действие
Преди започване на действието скритите в дървения кон гръцки войници излизат, разрушават Троя и избиват нейните жители.

Първа сцена: Двореца на Еней
В далечината битката се разгаря. Появява се призракът на Хектор и предупреждава Еней да бягат от Троя към Италия, където да основат нова Троя. Образът на Хектор избледнява и Пантос съобщава за скритите гръцки воини в коня. Асканий, 15-годишният син на Еней, се появява с новината за още по-големи разрушения. Кореб, начело на група войници, убеждава Еней да вдигнат оръжие за битка. Всички решават да защитават Троя до смърт.

Втора сцена: Двореца на Приам
Пред олтара на Веста се молят група троянски жени и призовават Божията помощ в подкрепа на воините и града. Касандра съобщава, че Еней с няколко троянски воини са спасили съкровищата от двореца на Приам и са помогнали на хората в крепостта. Тя пророкува, че Еней и оцелелите ще намерят нова Троя в Италия. Но казва и че Кореб е мъртъв и решава да умре. Другите жени признават истинността на пророчествата на Касандра и съжаляват, че не са я послушали преди. Тогава Касандра призовава троянските жени да се присъединят към нея в смъртта, за да предотвратят своето оскверняване от нахлуващите гърци. Някои жени признават страха си от смъртта, а Касандра откъсва погледа си от тях. Другите жени се обединяват с нея в решимостта си да загинат. Един гръцки капитан наблюдава тази сцена с възхищение към проявената смелост. Гръцките войници излизат на сцената, настоявайки жените да им предадат съкровищата на Троя. Касандра им се присмива предизвикателно, а след това изведнъж се пробожда. Поликсена взима същото оръжие и прави същото. Останалите жени с презрение заявяват, че е твърде късно за съкровището и извършват масово самоубийство пред очите на ужасените войници. Преди да издъхне Касандра се провиква „Италия!“

Трето действие

Картагенците и тяхната царица Дидона празнуват своя разцвет в последните седем години след бягството им от Тир и основаването на новия град. Но Дидона е загрижена за Ярба - берберският цар, който й е предложил политически брак. Картагенците се кълнат в своята вярност към Дидона, а строители, моряци и земеделци й предлагат своите почести. След церемонията двете сестри Дидона и Анна насаме обсъждат любовта. Анна настоява Дидона да се ожени отново, но тя отказва и иска да остане вярна на паметта на своя съпруг Сихей. Влиза Иопас и съобщава за пристигнал в пристанището неизвестен флот. Припомняйки си за собствените морски перипетии, Дидона обявява, че непознатите са добре дошли. Влиза Асканий, представя спасеното съкровището на Троя и разказва историята на троянците. Дидона признава, че знае за случилото се. След това Пантос разказва за заветната цел на троянците да основат нов град в Италия. По време на тази сцена Еней е преоблечен като обикновен моряк.
Пристига Нарбал с новината, че Ярба и армията му нападат областите около Картаген и се отправят към града. Но Картаген не разполага с достатъчно оръжия, за да се защити. Тогава Еней разкрива истинската си самоличност и предлага услугите на своя народ, за да помогне на Картаген. Дидона приема предложението, а Еней й поверява грижите за Асканий. Картагенците и троянците се подготвят за битка срещу нумидийците.

Четвърто действие

Първа сцена: Царски лов и буря
Тази сцена е пантомима с инструментален съпровод. Действието се развива в гората, в далечината се вижда пещера. Поточе тече от скала и се влива в малко езеро с тръстики. Две наяди се появяват и изчезват, но се връщат да се изкъпят в езерцето. В далечината се чуват ловни рогове, преминават ловци с кучета и нимфите се крият в тръстиката. Асканий галопира по сцената възседнал своя кон. Дидона и Еней са отдалечени от останалата част на ловната дружина. Удря гръм и двамата се приютяват в пещерата. В кулминацията на бурята нимфи с разрошени коси тичат нагоре-надолу по скалите с бурни жестове. Те избухват в диви викове “а-о“ (сопрани и контраалт) и се присъединяват към фавните, силваните и сатирите. Потокът се превръща в порой, водопади се изливат по камъните, хорът припява „Италия! Италия! Италия!“ Дърво е ударено от мълния, гръмва, запалва се и пада на земята. Сатирите, фавните и силваните вдигат горящите клони и танцуват с тях в ръцете си, после изчезват с нимфите в дълбините на гората. Сцената се закрива бавно от гъсти облаци, но когато бурята утихва, облаците се вдигат и разсейват.

Втора сцена: Градините на Дидона край брега
Нумидийците са отблъснати, Анна и Нарбал са доволни от случилото се и си отдъхват. Въпреки това, Нарбал се притеснява, че Дидона пренебрегва държавното управление за сметка на любовта си към Еней. Анна отхвърля подобни опасения и казва, че това само показва какъв прекрасен цар за Картаген би бил Еней. Нарбал напомня обаче на Анна, че по волята на боговете крайната цел за Еней е Италия. Анна отговаря, че няма по-силен бог от любовта. Влиза Дидона, около нея танцуват египетските танцьорки, робите и нубийските слугини, а тя моли Иопас да изпее песента за полята. После моли Еней да разкаже още приказки от Троя.
Еней разкрива, че след дълги увещания вдовицата на Хектор - Андромаха, се жени за Пир - синът на Ахил, убиецът на Хектор. След чутото Дидона преразглежда чувствата си към покойния си съпруг. Изведнъж Асканий изхлузва пръстена на Сихей от ръката на Дидона. Дидона го сваля и по-късно забравя за него. Останали насаме Дидона и Еней пеят своя любовен дует. В края на действието се появява бог Меркурий, удря щита на Еней и извиква три пъти „Италия!“.

Пето действие

Първа сцена: Пристанището на Картаген
Хилас е сам и пее своята носталгична песен. Двама стражи подигравателно коментират, че той никога няма да види родината си отново. Пантос и троянските предводители обсъждат гневните знаци на боговете по повод забавеното отплаване към Италия. Стражите отбелязват, че те имат добър живот в Картаген и не искат да го напуснат. Идва Еней и пее за своето отчаяние заради поличбите и предупреждения на боговете да отплава час по-скоро за Италия. Той се разкъсва от чувствата си към Дидона и усещането, че я предава. Призраците на Приам, Кореб, Хектор и Касандра се появяват и безмилостно настояват Еней да отплава за Италия. Еней се предава и осъзнава, че трябва да се подчини на заповедта на боговете, но осъзнава и своята жестокост и неблагодарност към Дидона. След това нарежда на своите другари да се подготвят за отплаване утре сутрин преди изгрев слънце.
Появява се Дидона, която е ужасена, че Еней иска да тръгне тайно, но тя продължава да го обича. Еней я моли за разбиране - та боговете непрекъснато му изпращат послания да изпълни волята им! Дидона не приема неговите думи, проклина го и си тръгва.

Втора сцена: Покоите на Дидона призори
Дидона моли Анна да се опита да убеди още един път Еней да остане. Анна признава вината си, че е насърчавала любовта между сестра си и Еней. Дидона ядосано отговаря, че ако Еней наистина я обичаше, нямаше да се поддаде на боговете. После обаче моли сестра си да остане още няколко дни.
Тълпата наблюдава как троянците отплават. Иопас предава новината на Дидона. В яростта си тя заповядва картагенците да преследват и унищожат флота на троянците. След това решава да принесе жертва, включително да унищожи своите подаръци от троянците и нейните за тях. Останала сама, решава да умре като изрази своята любов към Еней с песента си.

Трета сцена: Дворцовите градини
Построена е жертвена клада. Нарбал и Анна проклинат Еней да умре унизително в битка. Дидона се качва на кладата, сваля воала си и го хвърля върху тогата на Еней. Тя има видение за бъдещето - африкански воин на име Ханибал ще се издигне и ще атакува Рим, за да я отмъсти. След това картагенската царица се намушква с ножа на Еней за ужас на своя народ. Но малко преди смъртта си има последно видение: Картаген ще бъде разрушен, а Рим ще стане „безсмъртен“. Тогава картагенците произнасят последно проклятие върху Еней и неговите хора, като обещават отмъщение за изоставянето му на Дидона.

Споделете

„Троянците“ – опера от Ектор Берлиоз в пет действия (съдържание)

Споделете

Тромбата на Мишо!

"Аларма Пънк Джаз" на покрива с AVA Trio

Владимир Атлантов в "Дама пика" на Чайковски

Японски авангарден джаз в неделя вечер

Международният фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River за шести път

Рожден ден с ретроспекция: Стефания Колева за личното и професионалното израстване

Нов роман на Бернхард Шлинк

Тромбата на Мишо!

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР