Нека ни дава Господ Бог повече разум и по-малки пъпове. (Из „Длъжностите на писателите и журналистите“)

БНР Новини
Идеализирани до 1989 година, след падането на така наречения „развит социализъм“, непрекъснато ставаме свидетели по един или друг повод на систематични опити за преоценка на нашите национал-революционери – както по посока на самата идеализация в нейните максималистични, героични пози, така и в другата посока: с оглед преосмислянето на понятия като „толерантност“, „робство“, „революционно насилие“, дори „Възраждане“. Денят на Ботев и загиналите за нашата национална свобода е прекрасен повод да се запитаме: от къде идва този тъмен ентусиазъм „да вадим очи, докато изписваме вежди“? На какво се дължи най-вече той - на родни провинциални комплекси спрямо останалия свят, на митоборчески фалш или на криворазбрани европейски моди, към които бързаме да се приобщим, въпреки любимите ни вицове от рода на онзи, че чашата на търпението на нашия народ изглежда има дупка на дъното!   
Променя ли се „иконографията“ на българските национал-революционери от епохата на Възраждането след 10 ноември 1989 година в представите за Бог и Отечество, масонство и тероризъм, авторитети и историческа истина? Налага ли се в наши дни да преструктурираме нашия национален пантеон на героите в тяхното митично противопоставяне като хора на духа и хора на действието? „Свобода или смърт“? А може би по-скоро „Свобода и смърт“?! Кой от двата девиза изписва на своето лично знаме в последна сметка според историческите извори великият наш поет и революционер?
Отговорите търсим заедно с директора на Института за исторически изследвания при БАН проф. Илия Тодев.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07