Въодушевено множество около и в порутената тогава църква „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново, което няма нищо общо с онова, което обикновено наричаме „тълпа“. Величествен кипеж от звуци, радостни възгласи, море от български знамена. Звучи „Многая лета“. Княз Фердинанд прочита от трона си в черквата Манифеста за обявяването на независимостта ни като царство България. Овации, френетично „ура“, ликуване. Ученически хор запява „Шуми Марица“. Сетне министър председателят Александър Малинов – вече на хълма Царевец, до една малка, специално построена за целта и окичена със зеленина барака отново прочита Манифеста. Следват снимки от местен фотограф. Вестник „Военни известия“ съобщава: По случай провъзгласяването на независимостта в тържествата взеха живо участие и квартируващите в този град осемнадесети Етърски и двадесети Добруджански на Н.Ц.В. полкове. Двадесет и четири поборници от Бяла Черква изпращат телеграма: Ние, живите поборници от въстаническата чета, която през 1876 година се бори при Дряновския манастир с Фазлъ паша за отечествената свобода, днес сме в неописуема радост, загдето доживяхме да видим осъществен нашия скъп идеал. Да живее и напредва свободна и независима България! Това са само отделни щрихи от забележителното събитие, превърнало 22 септември 1908 година в национален празник. Екзалтацията като че ли няма край. Тогава.
Но как осмисляме и преосмисляме това забележително събитие с днешна дата, сто и осем години, след като една от най-старите страни в Европа отхвърля окончателно своята васалност и възстановява официално пред света държавността си? Историците доц. Валери Колев, Владимир Станев и Светослав Живков ни помагат да го разберем.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..