Радиоенциклопедия „Първите в следосвобожденска България – опитомяване на стихиите“. Епизод две: „Мелодията на водата“

Цикълът „Първите в следосвобожденска България – опитомяване на стихиите“, разказва за значими личности в следосвобожденска България, поставили началото на професия или въвели някоя от науките в страната ни, или създали нещо за първи път у нас. Търсихме и представяме историите на забравени във времето „първи“ или такива, за които се знае малко. В същото време те са хора, със специфични професии, оставили следи в историята ни. Във всеки епизод се разгръщат историите на двама човека, „овладели“ по различен начин една от стихиите, заедно с приноса им за България.
В четирите епизода, е въведен и втори разказвач – философ. Той разсъждава какво са стихиите в цялост и една по една. Обсъжда с автора какво е: да си пръв в нещо. Изгражда асоциативни връзки между разказа и различните понятия, „изскочили“ от детайлите на историите. Какво е мечта, мечтател, създател, страх, укротяване, въздух, земя, вода, огън? Тази философска линия се оплита между историите, води ги или ги поставя в различен контекст – понякога ги подкрепя, а понякога ги опровергава, без да се възхищава или гневи.
В епизод две „Мелодията на водата“ проф. Климент Хаджов, внук на лейтенант Никола Тодоров, първия командир на първата българска подводница, разказва за бойните действия на дядо си по време на Първата световна война – на каква дълбочина се е потапяла подводницата и как екипажът му се спасява от атаките на руски военен кораб във Варненския залив. Отваряме старинна дървена кутия. Там са запазени изящни очила със златни рамки, няколко ордена, един медальон – икона и малко тефтерче с подгънати краища и гъсто изписани страници. Заедно с огромната библиотека с исторически редки книги на шест езика, това са единствените останали вещи на Никола Тодоров. Всички останали са предадени на различни музеи в България. Защо точно очилата, тефтерчето, иконата и ордена за храброст са любимите вещи на внуците на Никола Тодоров и какво се случва със живота му след края на Първата световна война? Какво е писал в тефтерчето си на тридесет и пет метра дълбочина първият командир на първата българска подводница? За това са малките разкази от оскъдните спомени на един професор за неговия дядо.
Водата в този епизод е „опитомена“ или „укротена“ и по друг начин. В началото на миналия век инж. Иван Иванов успява да „събере“ водата на Рила и да я „пренесе“ в София, проектирайки Рилския водопровод. Как се случва това, каква е личността на човекът, „бродил“ из рилските масиви, за да открие „маршрут“ за водата? Елинка Бояджиева, историк и автор на книгата за инж. Иван Иванов: „Изживяна доблест“, разказва неговата необикновена съдба, изпълнена с обрати.
Историите за двамата мъже се пресичат неочаквано на място, в което „опитомяването“ на водата се превръща в поезия, разказваща за „мелодията на водата“.
На фона на динамичните, изпълнени с обрати истории, философът Евгени Митев ни въвежда в един паралелен свят на съзидание, спокойствие и размисъл за това какво са стихиите и защо за тях е „хубаво да се говори бавно“? Как се „заговарят“ те помежду си, могат ли и трябва ли да бъдат „укротени“. Защо водата е „дискретна“, как можеш да „запазиш капката вода“? Кога „във водата могат да се открият черти от човешкия характер“? – за това и много над е диалогът с философията в този епизод.
С историческа стойност е и музиката в него. Пиесите на китара „Романс за моята мила“ и „Валс за младостта“ са композирани, изпълнени и записани малко преди началото на Първата световна война в Англия от военния пилот Радул Милов.