За култа към човешкото тяло през различни епохи е писано и говорено много, но в наши дни този култ добива все по-обсебващи, екзалтирани, понякога дори маниакални варианти – при това далеч не става дума само за преклонение пред красотата, младостта, едната суета или любими пристрастия. Изразът „телесна модификация“ вече трайно навлиза не само в речника на авангардните експериментатори и в каталога на психологическите зависимости, но и в реалностите на всекидневието – чрез пластичната хирургия, татуировките, бодипиърсинга и флешовете, имплантите, които ни доближават към андроида-киборг от научната фантастика. Човешката плът като че ли изглежда обладана от предизвикателствата и внушенията на модерните технологии, готови винаги да убеждават, че не бива да се примиряваме с допотопните представи за тялото като лош наемател на вътрешния свят, за да изразим по-пълноценно себе си, да добием нови възможности, да демонстрираме чрез драстични промени пренебрежение към света, който не ни забелязва и в крайна сметка – да преодолеем ограниченията на своята биология.
В опита за разшифроване на тези кодове в отношението към тялото днес ни сътрудничат преподавателят по биоправо в СУ “Св. Климент Охридски“ и НБУ д-р Стоян Ставру, културологът проф. Райна Гаврилова, пластичният хирург Красимира Вачкова, младият изобретател и концептуален артист Христо Колев и един професионален татуист, чието име запазваме в тайна по негово желание.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..