Жоан Жилберто е бразилският китарист, певец, композитор и текстописец. Заедно с Антонио Карлос Жобим, той е един от създателите на популярния и много обичан музикален жанр боса нова.
Музиката е част от живота на Жоан още от неговото детство. Получава първата си китара от своя дядо, когато е на 14-годишна възраст. Първата си банда той сформира още в училище като става и неин лидер. По това време е повлиян от бразилските популярни песни, американски джаз и дори операта. През 1950 г. Жоан Жилберто е поканен като солист в квинтета Garotos га Lua и поради този факт той се мести в Рио де Жанейро. Година и половина остава в състава, тъй като е изгонен поради липса на дисциплина. С течение на 7-те години успехът убягва на Жилберто. Той рядко е имал работа, зависел е финансово от приятели, вследствие на всичко това често е изпадал в депресия. Започва да свири денонощно на китара и така създава свой собствения си стил на пеене и на свирене. Вместо традиционни бразилски инструменти, Жилберто използва китарата. Той е разработил специфичен стил на пеене, което е близо до шепот, без вибрато. Така през 1957 г., той става сензация в музикалните среди на Рио. С времето много млади китаристи започна да го имитират. Година по-късно той прави първите си записи с певицата Elizet Kardozu на песента Chega де Saudade по музика на Антонио Карлос Жобим и стихове на Винисиус де Мораес.
петък, 19 май от 17.30 часа
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..