Епизод 5: „Граничен преход и укротяване на безкрайността”

Цикълът включва пет епизода, в които разглежда как важните за математиката, физиката, програмирането, статистиката числа и понятия намират място във философията, музиката, лингвистиката, изкуството. Поставя научни и философски въпроси за това по какви начини математиката, константите и математическите модели присъстват във физическия свят.

Когато търсим значимостта си в света ние често го сънуваме устойчив, тайнствен, зрим, сияещ - в пространството, и непоклатим във времето; но винаги оставяме в неговото здание онези тънки и вечни пролуки, през които да обясним загадките, които надхвърлят представите и сънищата. В света на хората идеята за безкрайността сякаш превръща живота в тревожно приключение. Посегателство не само срещу видимата реалност на пространството, но и срещу най-неуязвимата и фина реалност на времето.

Това е краят на този увод, но не и на главоблъсканицата за безкрайността, защото дори в устойчивостта на различните науки, безкрайността се изразява като: „математическа идея за нещо, което няма край, идея за неограниченост“ и дори „свобода“. В същото време в полето на физиката тя е: „нещо, от което физиците се опитват да се отърват, защото ние не виждаме безкрайност, ние виждаме цели числа, понякога рационални, но никога безкрайност…“, и още: „във физичните теории безкрайността показва, че имате грешка…“, въпреки че във философията „безкрайността е навсякъде и ние сме свободни да си представяме каквото поискаме…“

Ако търсим синоним за безкрайността, можем да използваме - безконечност, необятност, безграничност, вечност, безпределност, безбрежност. Но би могла да означава и количество без граници или без край. Без край като безкрайност и непрекъснатост в материята, пространството, времето, движението. В своето съчинение „За природата на телата и движещите сили” немският математик, физик и философ Готфрид Лайбниц пише: „пространството е порядък от съ-съществувания, времето е порядък от последователности. Материята е дискретна. Тя е разделена на актуални, разграничими части, всяка от които е съседна със следващите”.

Именно за безкрайността във различните ѝ проявления, употреби, тълкувания, „съ-съществуваща” и пределно ясна разказваме в този последен епизод от цикъла „Константи и въображаеми светове в науката”. И не само, в него поставяме въпроса: „нужно ли е да „укротим“ безкрайността“?

За всичко това, а и много повече говорят: доц. Първанов Първанов, декан на Факултета по математика и информатика към СУ „Св. Климент Охридски”, Борис Грозданов, философ към БАН с награда Мария Кюри и изследователска работа по Философия на физиката в университета в Оксфорд, д-р Владимир Божилов, главен асистент в катедра Астрономия на Физически факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и главен редактор на списание „ВВС Знание”, главен асистент Кирил Христов, изследовател на Теория на елементарните частици към Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, Емилиян Гацов - Елби, артист, композитор и музикант, и Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози.

Благодарим на: Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози, за търпението и специалното отношение към този проект; Теодор Иванов, който изработи колажа на епизода, както и звуковите ефекти в него; Ангел Симитчиев (Mytrip) и Даниел Дончов (Expectations) - дуото Leaver, които предоставиха голяма част от музиката за петте епизода на цикъла „Константи и въображаеми светове в науката” и на Емилиян Гацов – Елби за композициите: Shadow (2003) и Le Creature, които подари на екипа ни, докато илюстрираше безкрайността в музиката.

Рисунките, формулите, уравненията и числата в колажите на епизодите са авторски изображения на участниците в цикъла „Константи и въображаеми светове в науката”. Те са получени докато събеседниците с усмивка и ентусиазъм правеха „въображаемият свят на математиката” достъпен за автора на този проект.

В Епизод 5: „Граничен преход и укротяване на безкрайността” са използвани схеми на Бойко Амаров, докато търпеливо ни обясняваше идеята за „граничен преход”.