Директно от „Метрополитън опера” - Соня Йончева като Флория Тоска в прочутата опера на Пучини, събота, 27 януари от 20 часа

БНР Новини
Соня Йончева и Желко Лучич в сцена от операта.
Снимка: metopera.org / Ken Howard

В историята на музиката нерядко се случва творби, приети доста резервирано и дори - отрицателно от критиката, да се радват на изключителен успех сред публиката. Така е и с „Тоска” на Джакомо Пучини, една от най-играните по всички световни сцени опера. Доста критици, които трябвало да оценяват нейната премиера на 14 януари 1900 година, смятали, че пиесата на Краля на френските драматурзи - Викториен Сарду, по която е създадено либретото на операта, е прекалено драматична, за да послужи за идеално либрето. Подобно мнение изказал дори колегата на Пучини – Пиетро Маскани. Аз съм бил жертва на лоши либрета. Пучини стана жертва на твърде добро - коментирал той.
Всъщност Викториен Сарду е написал „Тоска” специално за Сара Бернар. Легендарната актриса имала огромен успех в ролята на Флория Тоска и представлението, според твърденията на автора, се е играло три хиляди пъти. Разбира се, това може и да е малко преувеличено, тъй като Сарду се сетил да го каже едва 20 години след премиерата, когато фактите вече се били поразмили. Но тъй или иначе, драмата събудила огромен интерес като възможен източник на либрето не само у Джакомо Пучини, а и у неговия съвременник Алберто Франкети, та дори и у самия Джузепе Верди. Правото да пише опера по тази драма получил първи Франкети и само благодарение на пословичната хитрост на Тито Рикорди, който бил издател и на двамата, правата преминали от по-малко надарения композитор към великия Пучини.

През декември 1899, премиерата на Тоска  се подготвяла в Римската опера. Тъй като действието на операта се развива в Рим, Рикорди бил наел „Театро Костанци”, въпреки че Артуро Тосканини не можел да дирижира представлението (както се надявал Пучини). Прочутият диригент бил ангажиран по същото време в Ла Скала - Милано и затова вместо него поканили Леополдо Муньоне. За главната роля била предвидена опитната, но същевременно - много темпераментна Хариклеа Даркле; Еудженио Джиралдони, чийто баща бил изпълнявал много вердиеви роли, бил първият Скарпия. Младият по онова време Енрико Карузо трябвало да изпълнява партията на Каварадоси, но в последния момент бил заменен с по-опитния Емилио Де Марки. Спектакълът трябвало да бъде режисиран от Нино Ваньоци, а сценографията била поверена на Адолфо Хоенщайн.
В периода около премиерата Италия вече няколко години била разтърсвана от политически и социални вълнения. Полицията получавала множество заплахи от анархисти, че ще бомбардират театъра, и Муньоне, който бил оцелял при подобна бомбардировка в Барселона, бил инструктиран в случай на опасност да засвири химна. Премиерата била предвидена за 13 януари, но поради вълненията се наложило да я отложат с един ден. В онези времена премиерите на оперите на Пучини били събитие от национално значение. Присъствали много знаменитости, в това число и Кралица Маргарита Савойска, която макар да пристигнала със закъснение, все пак дошла след първото действие. Министър председателят на Италия също присъствал, заедно с няколко членове от кабинета. Тук били и неколцина от съперниците на композитора, включително Алберто Франкети, Пиетро Маскани, Франческо Чилеа и Илдебрандо Пицети. Малко след вдигане на завесата се чул шум в дъното на театъра, който предизвикал вълнение в аудиторията и след нестройни викове „Спуснете завесата” Муньоне бил принуден да спре оркестъра. Малко по-късно операта започнала отново и продължила без по-нататъшни смущения. Представлението обаче не било такъв триумф, какъвто очаквал Пучини, макар че в общи линии минало успешно и дори имало няколко биса. Критиците обвинили Илика за написаното от него либрето. На свой ред, Илика укорил Пучини, че се отнася към либретистите си като към „втора ръка” хора и си позволява да редуцира текста на либретото, превръщайки го в бледа сянка на оригиналния замисъл.
Независимо дали критиците са прави или не, фактът си остава - „Тоска” има огромен успех. Всички съмнения и резерви по отношение на операта скоро били забравени, а премиерата била последвана от двайсет други представления, които преминавали при пълна зала. И докато пиесата на Сарду практически умира, след като от нея се отказва Бернар, творбата на Пучини продължава да живее на сцените на всички оперни театри вече повече от сто години след премиерата, след много повече от три хиляди постановки и след като стотици сопрани са направили своя финален скок от парапета на затвора в замъка. Пучини великолепно е разбрал ценното в драмата на Сарду - стремителният ход на нейното развитие и необичайната й експресивност. Той рязко възразил, когато либретистът Илика искал да вложи в устата на тенора дълга прощална реч, и вместо това написал кратка, но във висша степен изразителна и емоционална ария Е lucevan le stelle. Композиторът се отказал и от написването на старомоден квартет с измъчвания зад сцената тенор и със Скарпия, Тоска и Сполета, които разсъждават върху това на сцената. Не му харесвала дори знаменитата ария Vissi d’arte, vissi d’amore, тъй като според него тя спъвала действието. Да, Пучини преди всичко бил театрален човек. Но това съвсем не означава, че той не е ценял човешкия глас. Говори се, че веднъж, когато предвиденият за постановката на операта тенор не могъл да изпълни задълженията си по договора и да изпее партията на Каварадоси, Рикорди изпратил да повикат един млад тенор, който според него бил „златен глас”. Това бил все още никому неизвестният по онова време Енрико Карузо. След като сам му акомпанирал на арията Recondita armonia, Пучини се извъртял на стола пред рояла и запитал: „Кой Ви изпрати при мен? Бог?”

В съботната оперна вечер директно от „Метрополитън” ще можем за пореден път да се насладим на тази обичана от всички творба на Джакомо Пучини. Партията на Флория Тоска ще изпълнява Соня Йончева, която дебютира в тази роля в МЕТ навръх Нова година. В останалите роли ще слушаме:
-  Виторио Григоло, тенор - Марио Каварадоси, художник
-  Желко Лучич, баритон - Барон Скарпия
-  Патрик Карфизи, баритон - клисар
-  Брентън Райън, тенор - Сполета, полицейски агент
-  Кристофър Джоб, бас - Шароне, офицер
-  Крисчън Заремба, бас - Чезаре Анджелоти, бивш консул
-  Ричард Бърнстейн, бас - тъмничар
-  Давида Дейл - овчарче

С участието на хора и оркестъра на Метрополитън опера. Диригент - Еманюел Вийом.

Съдържание на операта „Тоска”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..

публикувано на 28.03.24 в 10:25