В „Покана за пътуване” - страстна самба в Рио, меренге на Карибите, камбанен звън и шкембе-чорба в Трънско

БНР Новини
6
Горещ момент от карнавала в Рио
Снимка: Николай Генов

За Трън в медиите се чува само ако някой реши отново да копае за злато в местната мина и напористи инвеститори убеждават малкото останало население, че съпътстващият  добив на уран е полезен за здравето. Е, трънчани се опънаха на идеята с референдум, предпочетоха да спасят невчесаната си и девствена природа.  Оказва се, обаче, че поречието на река Ерма е скрито ковчеже със съкровища за любителите на църкви и манастири, съхранили вековното достойнство под скръбни руини.
Ралица Филипова е продуцент на предаването „Милион и две усмивки” по БНТ, но със съпруга си, оператора Олег Иванов, използват всяко късче свободно време, за да хванат в милион  и две посоки из България. Най-често в трънския край.
Ако предпочитате „питомни” поклоннически пътеки най-сигурната посока е към Трънския манастир "Св. Архангел Михаил",  основан по време на Второто българско царство. През 14 в. седемдесетте му монаси са избити от кърджалиите, а самата обител е изпепелена. По време на турското робство  манастирът е твърдина на българщината, в него има и килийно училище. Запазени надписи сочат че църквата е строена през 1600 г. Там е живял българинът Ефрем Белградски, който по-късно е провъзгласен за сръбски патриарх. Но посоките на Ралица Филипова разкриват онези места, до които не водят павирани пътища.
Докато се тюхкаме, че дивни красоти и древни паметници остават скрити пред очите ни, Теодор Борисов и Светослав Марков в рубриката си „50 места от българската история отвъд България”  добавят щипка косвена гордост – може да си нямаме Нобелов лауреат, но пък Елиас Канети е роден в Русе! Той е българската нишка в Швейцария по линия на австрийски Нобелов лауреат за литература  – квинтесенция на глобализацията.  Тук е мястото да припомня, че през 1912 година Пенчо Славейков е предложен за Нобелова награда от члена на комитета но връчването Алфред Йенсен,  заради безспорните качества на „Кървава песен”.  Съюзът на писателите не изпраща препоръка и поетът пропуска номинациите. На следващата година предава Богу дух, а призът се връчва само на живи творци. Досега у нас кандидатите за Нобелова награда за литература са били още Иван Вазов, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков.
Ако сте слушали „Покана за пътуване” миналата неделя, със сигурност сте останали запленени от екзотичния коктейл, който ви поднесе Борис Ангелов със спомените от карибския си круиз на островите А, В, С – Аруба, Бонайре и Кюрасао. Впрочем, тогава ви сервирахме само половин питие и обещахме да си допиете в следващия епизод на предаването – на Мартиника и Сейнт Винсънт, и Гренадините.
И докато сме на гореща вълна да ви кажа: „Хора, пак закъсняхме! Ние сме си тук, а карнавалът в Рио вече започна. От вчера цяла Бразилия е самба!”.
Карнавалът в Рио де Жанейро е мечта за всеки, който обича шантави, шумни и шарени сборища. Но той е и танцов вариант на капоейрата - местен вид бойно изкуство, симбиоза не само между борба и танц, а и между световните култури, които мирно си живеят в Бразилия.
Африканските ритми карат телата на участниците в самба карнавала да се движат сами, дори против волята им. Много елементи на празника,обаче са дошли в Бразилия от Европа и напомнят пъстротата на венецианския карнавал с неговите шеги и леко грубички закачки като замерване с плодове, сладкиши, яйца и брашно. Неповторимият колорит и огнен нрав на южноамериканската страна са разжарили допълнително европейското наследство до неописуемо зрелище, опияняващо, подвластно на ритъма и извивките на самбата.
В Рио де Жанейро карнавалът винаги започва в събота, седем седмици преди Великден. Той вещо вплита музикалната и еротичната енергия на бразилските красавици. Но под привидното безгрижие се крие напрегнато, дори жестоко четиридневно съревнование, в което всяка школа по самба се стреми да участва и се готви за него цяла година. От безбройните танцови училища в Бразилия, подбират 12-те най-добри. Само те имат право да покажат уменията си на прословутия Самбодром.
365 дни се обмисля неповторимият и увлекателен сюжет, с който школата по самба трябва да бъде забелязана и запомнена. Единственото условие е спектакълът да бъде посветен на Бразилия или на значимо световно събитие. Дефилето само на една школа, което се оценява от авторитетно жури, може да продължи няколко часа. А зрителите с радост заплащат таксата от 300 долара за правостоящо място на трибуната. Седящите са двойно по-скъпи. За ложите - да не говорим.
Самбодромът е специално построена алея с дължина 700 метра, обточена с трибуни. Дванадесетте школи по самба от „висшата лига“ се представят в две поредни нощи. Приказните им спектакли са със специално създадени за тях музика, хореография, текстове и сценография.
Много често хората питат може ли просто да погледат карнавала на улицата в Рио, вместо да си купуват прескъпи билети за Самбодрома. Може, но онова, което ще видят, няма да е същият карнавал, а жалък ерзац или по-точно масово напиване в маскарадни костюми.
Най-прочутата улица в Рио де Жанейро е открита на 2 март 1984 г. Построена е от губернатора Леонел Бризола специално за карнавала. Общата площ на Самбодрома е 85 хиляди кв. м, които побират до 62 хиляди души. Трибуните са разделени на 12 сектора. „Камаротес“ са най-престижните места. ВИП ложите са създадени специално за компании по 10 души, обзаведени с удобни дивани, а сервитьори поднасят изискани напитки и плодове.  През 1932 г. 19 школи взели участие в първия истински карнавал. От онова време датира и традицията кметът на Рио да предава ключа на града на Краля на карнавала - Момо. От този момент на власт е празненството. Туристите могат да се присъединят към избрано от тях дефиле и срещу 300 долара да минат по Самбодрома, облечени в тематичен костюм.
Снимките от карнавала в Рио са любезно предоставени на „Покана за пътуване” от фотографа Николай Генов, който на 4 април открива голяма изложба в катедралата на Нимайер, град Бразилия.





Ако до идната неделя не ви се спира с пътешествията, следете страницата ни във Фейсбук, където ви чакат и награди.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07