Чували ли сте израза „Хималайска корона на планетата“? Разбира се, не става дума за тиара от перли и диаманти, а за 14-те върха над 8 000 м., мечтано предизвикателство за всеки алпинист. Манаслу с неговите 8 163 метра, осмият по височина на планетата. За него пише първият веган в света, изкачил седемте най-високи върха на седемте континента и поставил още много рекорди, за които ще стане дума по-късно. Атанас Скатов е озаглавил книгата си просто „Над 8 000 метра. Манаслу”. Тя дава началото на поредица, която ще документира осъществяването на неговия проект за скоростно изкачване на 14-те осемхилядника без консумация на храна от животински произход.
Атанас Скатов от 2012 г. не хапва никакви животински продукти и въпреки това неуморно катери връх след връх. Той е поставил няколко рекорда, като първият българин изкачил връх Еверест по северния и по южния маршрут, участвал в 15 експедиции за 5 години, като 7 от тях са до върхове над 8000 метра, покорил 3 осемхилядника за 23 дена – Анапурна, Дхаулагири и Макалу (като последните два атакува в рамките на една седмица), участвал е в 4 експедиции на върхове над 8000 м. за 90 дни.
Любопитното при него е, че до 2012-а той не се е занимавал с никаква физическа активност. Прилежно става магистър по растителна защита, добива докторат в Хумболтовия университет в Берлин и работи като научен сътрудник и университетски преподавател в България и Германия, мениджър в частния сектор… Подтекстът е, че никога не е късно да обърнете гръб на рутината и да последвате мечтите си.
Кореспондентката на БНР в Израел Феня Декало повежда слушателите на „Покана за пътуване” към Ерусалим: За привържениците на трите монотеистични религии символите в Ерусалим са Стената на плача, джамията „Ал-Акса“ или храмът над Гроба Господен, но всички те са респектирани от библейския цар Давид. Сигурно затова в Ерусалим има поне три места, свързани с този персонаж. Най-автентичен е сега разкриващият се „град на Давид“, източно от съществуващите крепостни стени на стария град. Прокопават се тунели под гъсто застроения район и се смята, че са открити основите на истинския дворец на цар Давид и на сина му премъдрия Соломон.
Второто място, което се свързва с цар Давид е старинна къща, но едва от XVI век. На ниският й етаж има зала със сандък покрит с везани парохети (покривала или завеси от кадифе обшити със златни конци). Отдават се почит като „гроба на цар Давид“. На горния етаж на същата сграда има полупразно помещение, в което християни от цял свят идват да почетат мястото на тайната вечеря на Христос, доколкото се смята ,че бого-човекът е пра-пра внук на цар Давид и са го поканили да празнува Песах (Пасха) у роднини. Противостоенето между молещите се в приземния и в по-високия етаж понякога се обтягат. Така, когато папа Франциск гостува преди няколко години в Ерусалим, супер религиозни еврейски младежи се бяха оковали около общата врата, за да попречат на папата да влезе да слуша меса на горния етаж. Всъщност къщата е от отоманския период…
Третото място е т. н. Кула на Давид, до Яфската врата към стария град, почитана от привържениците на всяка вяра, а и от атеистите. Сигурно затова в портрета си за афиш посветен на посещението на Теодор Херцел в Израел Борис Шац, един от основателя на художествените академии в България и в Израел и класик на изобразителното изкуство, е поставил като фон точно тази забележителност. Всъщност това до което съвременните хора могат да се докоснат са остатъци от стара отоманска казарма, която по-късно се е превърнала и в затвор. Във вътрешния двор има амфитеатър, където вечер се прожектира върху каменните стени интересна анимация, илюстрираща различни периоди от историята на Ерусалим, погледната от това място: образи на царе, като цар Давид и мъдрият Соломон, на бого-човека Христос и пророка Мохамед, а също велики строители като цар Ирод, императрица Елена (по чиято заповед е построена най-старата катедрала на Гроба господен) и Сюлейман Великолепни, на когото дължим съществуващия сега стар град. Паркът между крепостните стени е с растения, допълнени от стъклените треви на прекрасният ваятел Чаули.
Николай Генов, фотограф и автор на близо 20 книги в съавторство със съпругата си Румяна Николова, гостува в едно от първите издания на Покана за пътуване. Днес, обаче, поводът е специален. На 6 април в град Бразилия той открива изложба в една от най-прочутите катедрали в света. За да подбере 65-те кадъра е пресял хиляди снимки.
Телевизионната водеща Олга Узунова е от онова поколение, което почти нищо не знае за Русия, затова разказва за посетения от нея Санкт Петербург с наслада и увлечение. Особено за Ермитажа.
Не забравяйте да навестявате и страницата във Фейсбук Покана за пътуване
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..