В „Покана за пътуване“ – карибският рай Доминикана и защо малайзийски гуру сади родопски кристали у нас

БНР Новини
12
Санто Доминго, гледан от борда на круизен кораб.
Снимка: Магдалена Гигова

Има един отрязък от рая, в който лятото не си отива. Е, понякога минава някой и друг тайфун, колкото да поддържа жива нервната система на обитателите. Става дума за Карибите. В частност – за Доминиканската република.

Първата асоциация с Доминикана са безкрайните плажове, удивителни с блясъка на белоснежния пясък, ласкавото море и рошавите палми. Но тя е и родина на доста добри пури и на възпламеняващо меренге. Дамите пък отлично знаят що е то ларимар – подобен на тюркоаз камък, който се среща единствено там и е кръстен на двете най-любими неща на откривателя си Мигел Мендес – морето и дъщеря му Лариса.

Любителите на историята и архитектурата също няма да останат разочаровани. Чаровната смесица на колониален, карибски и европейски стил неизменно предизвиква възхищение, заедно с националните паркове с умопомрачителни природни красоти. Освен това Доминикана предлага цяла палитра занимания на почитателите на активния отдих. Страната живее в ритъма на бачатата и салсата и приканва да събудите сетивата си в жизнерадостната ѝ атмосфера, където всеки ден е празник.
Когато попиташ американеца, как е, той отвръща с 24-каратова усмивка „Окей“, независимо колко му е зле. На същия въпрос българинът изригва поток от оплаквания, дори в момента да е в отлично състояние на духа и тялото, а жителят на Доминиканската република усмихнато отронва tranquilo – спокоен, тих на испански. Тъкмо спокойствието и ведрото настроение са най-ценното в духа на Карибите.

Историческият център на столицата на Доминиканската република – Санто Доминго е вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО. Напълно заслужено! Местната архитектура е разкошна, а и през 1496 г. градът е основан не от кой да е, ами от по-малкия брат на Христофор Колумб, Бартоломео.
Днес часовниковата кула Росарио, църквата Санта Мария ла Менор, дворецът Каса дел Алмиранте, замъкът Алкасар и други ярки образци на ренесанса, готическия, арабския и романския стил, напомнят за миналото му величие.
Тук е запазен отлично дворецът на Христофор Колумб и доминиканците се кълнат, че съхраняват мощите му. Но тъй като същите претенции имат кубинците и самите испанци, май трябва да ги оставим да се разберат с ДНК-анализ. Мореплавателят все още има живи потомци в Испания.

Санто Доминго е най-старият колониален град на европейците в Америка и едно от най-гъсто населените места на Антилските острови. През XVI в. е столица на испанските колонии в Новия свят.

Любителите на историята ще се почувстват на място в района Пласа де ла култура, където се намират най-известните музеи на града, националният театър и националната библиотека. Там е и най-големият за страните в Карибския басейн Музей на съвременното изкуство. Всяка вечер от четвъртък до неделя в Колониалния град по калдъръмените улички човек може да се разходи с конска карета или да послуша изпълненията на музикантите.

Но стига забележителности! Време е за шопинг. А столицата на Доминикана бъка от търговски центрове. Любимо място за пазаруване е крайбрежната улица Малекон. Тя, обаче, не се слави само с магазините си. Там има толкова много клубове и барове, че понякога я величаят като „най-голямата дискотека в света”.
На нея и немалко невнимателни туристи са се сбогували с чантите си чрез крадци на профучаващи мотопеди.
Ако Санто Доминго е идеалното място за попиване на култура, то курортите са царството на безгрижния плаж. Най-популярен сред семействата с деца (и все повече български туроператори предлагат почивки за там) е Пунта Кана с поддържаните си пясъчни ивици, нанизите от петзвездни хотели, ресторантите за морска храна и близостта до три национални парка с тропическа растителност и екзотични обитатели.
Кап Кана е млад курорт, но вече има репутацията на елитен, самият Доналд Тръмп е отсядал там.
В Каса де Кампо пък играят голф Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас, както и бейзболната легенда с доминикански произход Сами Соуса. Неколцина българи са им съседи по вила …

Почетохме достойно доминиканското минало, да отдадем дължимото и на нашето. Естествено, с рубриката „50 места от българската история отвъд България”. Светослав Марков и Теодор Борисов ще ни отведат до Гърция и гроба на Гоце Делчев.

Извинете, обичате ли рога? С този въпрос определено може да си изкарате боя при някой мъж. Но в случая изобщо не става дума за онези вицове, в които съпрузите се разхождат с разклонения върху главите си като тролеи, а за истински еленови рога. При това – подредени като за изложба. Случаят изяснява Кирил Колев, директор на Държавното ловно стопанство „Ири Хисар-Воден“.
Каква е връзката между родопските кристали и гуру Йоги Тан, който за пореден път е в България? Защо идва да ги сади у нас? Какво означава тъй модната напоследък дума ретрийт и що за преживяване е да мълчиш с дни в Малайзия? Отговори на всички въпроси – от Гергана Момчилова.

Гуру Йоги Тан толкова пъти е идвал у нас, че явно ни е хванал цаката като народ, защото казва: „Най-важното, което имат да учат българите, е уважението. Трябва наистина вътрешна сила, за да спазваш дисциплина и да не пречиш на другите. Така се израства. Така се става щедър. В България хората са невероятни като индивидуалности, обаче трудно работят в група. Но трябва да сте наясно, че всички сте в една лодка.“




Вече си знаете – на страницата ни във Фейсбук пътешествията продължават, наградите – също.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07