Фрагменти за парите: Епизод пет: „Приказни фрагменти за парите“

БНР Новини
Колаж: Теодор Иванов

Те са: „Социален феномен, универсалната абстрактна медия, която събира и разделя хората, информация за обещания, онова, което ти пречи да видиш истинския свят, те искат да бъдат похарчени, искат да видят свят…“
Това „те“ стои в центъра на този цикъл, както и на питането: „Какво са парите?“ А питаме, защото „те“ парите, придобиват различни изражения всеки път, когато помислим за тях. „Те“ са и нужда, и цел, и доверие, и стремеж, и контрол, и власт. Парите се променят като смисъл и когато зависят от управляващите ги, и когато се опитваме да обясним силата им през езика. Симпатиите и антипатиите се редуват и логично повлияват заключенията. Но без колебание, триумфалното шествие на парите не спира и за миг.
Цикълът „Фрагменти за парите“ включва пет епизода, всеки от които търси различен поглед към употребите и мястото на парите в: човешките взаимоотношения, в икономиката, в етиката, във философията и в изкуството. Във всеки епизод изграждаме представите за парите, като наред с експертното мнение, не пестим и личното ни схващане за тях.
В епизод едно започваме разказа с простичкия  въпрос какво са парите, следващите четири епизода ще ни водят към все по-дълбокото потапяне на „те“ – „тях“ в света на „ние“ – „нас“. От представите за банките – добри и лоши, през сблъсъка на схващанията за властта и контрола, за да достигнем до размисли за бъдещето на парите и възможността за тяхното „заличаване“ във вида, в който ги познаваме и използваме днес.
И петте епизода носят своята уникална ценност, но последният е наистина специален, защото ще ви разкрие всеки от тук говорещите за парите в друга светлина – не толкова дистанцирано-експертната, а по-скоро лична.
Оказа се  абсурдно да попиташ  какво са парите – защото те нямат точен образ или очертания. Зад тях обаче стоят съвкупност от идеи затова, тук излизаме от експертните оценки и търсим личното. С доц. Григор Сарийски, икономист към Институт за икономически изследвания (БАН); Виктор Лилов, издател и музикален мениджър, Благой Иванов, издател и кинокритик, гл.ас. Петър Горанов, преподавател по етика в СУ „Св. Климент Охридски“; доц. Борис Грозданов, изследовател към Институт за изследване на обществата (БАН) и Европейския Университет и ас. Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози към СУ „Св. Климент Охридски“ разпиляваме парите и ги проектираме в малки фрагменти от истории, картини, митологични същества, реални хора, емоции, желания – сгъстяване на отделни, независими помежду си образи, които асоциацията да свърже в едно цяло, в една идея.  В пети епизод  всички наши събеседници разказват свои любими истории, приказки, легенди или филми за пари, като обясняват защото харесват именно тях.
Затова и този „личен“ епизод е толкова богат в най-отдалечения и нетрадиционен смисъл на парите.
 Благодарим на ас. Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози, за специалното отношение към този проект, както и на Теодор Иванов, който изработи колажа на епизода.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07