Сиропиталище за слонове в Шри Ланка, при танцуващите дервиши и с пиесата „Паякът” по света

Заглавието се играе вече 7 години на българската сцена, а през миналото лято имаше и представления с американски постановчик и актьори в рамките на големия театрален фестивал в Маями, Флорида – Summer Alternative Theatre festival.
Йордан Славейков и Димитър Касабов, автори и режисьори на пиесата „Паякът”, но и на представленията „Домът на Бернарда Алба” и „Стъклената менажерия”, разкриват каква според тях е разликата между публиката в Беларус, Китай и САЩ. Димитър Касабов, който бе любимец на зрителите и финалист в „Сървайвър-Камбоджа”, споделя какво е да бъдеш на безлюден остров сам срещу природата и света. Йордан Славейков пък, където й да отиде, си създава хабитат – хубаво кафе, добро място за закуска, добър джаз-клуб…
Авторите и режисьори Йордан Славейков и Димитър Касабов покрай разказа за пиесата си „Паякът” разкриват неусетно и доста от собствения си светоглед.

Най-добрият начин да опознаеш Шри Ланка е от стъпалото на влака. Тази тайна ми довери учител по география на път от Гале до Коломбо, което бе само транзитна спирка към сиропиталището за слонове в Пиннавала. Но да карам хронологично. Или пък не.
Вампирският час „по втори петли” вече ми е всекидневие. От Когала взимам първия автобус с гурелясали за сън черноработници до Гале. Предният ден научих най-важния си шриланкийски урок – ако искаш наистина да опознаеш страната, стъпалото на влака е най-доброто място. Каза ми го възрастен учител по география, с когото се заприказвах в купето. С авторитета на даскал той размести момчетата, окупирали стъпалата на близкия вход и с театрален жест ме покани да опитам. Е, от тук нататък това стана любимото ми място. Добре че носех в раницата си едно изстрадало парео, което постилах под себе си.
Шриланкийските влакове малко напомнят индийските, които сме виждали по филмите. Понякога пътниците висят на гроздове. С очите си наблюдавах как „сменят влака” през прозорците. Предават на пътниците от съседния влак багажа си, децата, а после с тяхна помощ се прехвърлят и самите хора. Тези трансфери са толкова чести, че вероятно между влаковете се движат повече пътници отколкото по перона. И го правят с тренирано изящество и лекота.
Във влака до Коломбо се паркирам на стъпалото като печен пътник и смогвам първа да хукна към смяната за Рамбукана. Локомотивът тегли така, че се чувствам като веяна скумрия, но здраво стискам дръжката.
Рамбукана е малка дървена гаричка като от филм на Кустурица, ама в тропически вариант. Мятам се на моторикша до Пиннавала и хуквам да откривам слонските потайности.
Президентът на Шри Ланка Майтрипала Сирисена показва уважението си към други държавни глави като им подарява... слонове. А от развъдника не могат да му откажат, защото резерватът е изцяло държавен, подчинен на Министерството на здравеопазването. Който получи в дар или си купи слон, обаче трябва да бъде богат, да има в изобилие храна, вода и площ и да е готов на внезапни проверки всеки месец.

Да галиш слонче-бебе
Видео: личен архив на Магдалена Гигова

В момента резервата обитават 79 животни – 48 женски и 31 мъжки. Развъдникът е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени от майките си слончета-бебета или пострадали животни. Първите питомци са пет. Оттогава върху 25-те му акра площ са отгледани 69 малки. Ветеранът се нарича Раджа. Роден е през 1944 г. и е ослепял от нечовешки лошото отношение на предишните си стопани, при които е бил работно добиче. Слоницата Сама пък е изгубила крака си, стъпвайки на пехотна мина. Всяко животно си има история …