Идеята за университетска детска болница е от 70-те години на XX век

Възраждат проекта за изграждането на високотехнологична детска болница

Според специалистите национална педиатрична болница е абсолютно необходима и би намалила рисковете за малките пациенти

Снимка: Иванка Петрова
300 хиляди деца годишно се приемат за лечение в болница у нас по данни на Здравната каса. На среща на Инициативен комитет за изграждане на Национална детска болница с министъра на здравеопазването Кирил Ананиев е станало ясно, че изграждането на високотехнологична Университетска многопрофилна педиатрична болница не търпи отлагане. Министерство на здравеопазването е готово да съдейства, увери проф. Владимир Пилософ, председател на Националната педиатрична асоциация. В предаването "Хоризонт до обед" той уточни, че в близко време тези намерения на Министерство на здравеопазването ще бъдат официално обявени:

"Ние се надяваме, че до Коледа това може би ще стане. Второто нещо, за което сме единодушни - това трябва да бъде един проект, който ще бъде финансиран от държавна субсидия. Едно дете в София, когато трябва да бъде разрешен някакъв по-сериозен проблем от медицинска гледна точка, рискува да обиколи поне пет-шест лечебни заведения".

Проф. Пилософ припомни част от предисторията на проекта: "Практическите стъпки по повод идеята ние направихме на 12 декември 2012 година, когато на Управителен съвет на Българската педиатрична асоциация изработихме една декларация, което внесохме до всички инстанции. Парадоксът е, че на такава идея никой не казва "не", всички казват "да, трябва". Проблемът е, че не става."

Идеята за построяване на голяма детска болница е още от 70-те години на миналия век. През 1979 година е направена първата копка за подобна болница и следите от тази първа копка днес са във вид на скеле в двора на Александровска болница.

Според специалиста болницата трябва да включва "абсолютно всички специалности, които се занимават с деца":

"Не само педиатрията. Защото имаме детска хирургия, имаме детска урология, имаме детска офталмология. Всичко това трябва да е представено в тази болница. Второ, тази болница трябва да има възможност да обучава кадрите, както студенти, така и специализанти в най-различни направления."

"Няма педиатър, който да не приветства тази идея за една голяма многопрофилна болница, педиатрична болница, просто няма такъв човек", заяви д-р Иванка Янкова – неонатолог в АГ "Шейново". Тя уточни и какви са рисковете при липсата на подобно лечебно заведение:

"Рисковете, от моя гледна точка, от гледна точка на неонатологията са, че когато трябва да се преведе едно дете от една болница в друга, това е процедура, която отнема време. Организацията на транспорта отнема на лекаря време, защото той трябва да подготви документацията – епикриза, направление за превеждане, фиш за междуболничен транспорт, информирано съгласие на родителите, че са съгласни детето да бъде транспортирано в друга болница. От една страна самата организация отнема време в рамките на часове. От друга страна транспортът на едно тежко болно дете, на едно дете в критично състояние от една болница в друга, допълнително дестабилизира състоянието му. Така че самото дете трябва да бъде подготвено преди транспортирането, да бъде стабилизирано, за да може да понесе този транспорт, което не би се случило, ако транспортът трябва да е в рамките на една болница."

"Няма по-добър вариант, дори и в световния опит, всички специалисти да бъдат на едно място и когато влезе детето, то да получи пълния обем от тази помощ", коментира и доц. Христо Шивачев от болница "Пирогов", координатор на Специализирания комплекс по детски болници. Доц. Шивачев смята, че има много проблеми във всички области на детското здравеопазване и подобна болница би помогнала за решаването им:

"То няма област, то просто куца. Нямаме специалисти, нямаме нови лекари, базите за разпръснати, трудно е за специализацията. Това са проблеми, които от друга страна чисто професионално също биха били решени с една такава институция."

Темата е разгледана в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Веселин Налбантов: Министерството на туризма да предприеме действия след фалита на "Томас Кук"

Министърът на туризма Николина Ангелкова свиква среща с представители на хотелиери, туроператори, с представители на посолството на Великобритания у нас във връзка с обявения фалит на британския туроператор "Томас Кук". Веселин Налбантов, член на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, от осем години не работи с фалиралия..

публикувано на 24.09.19 в 12:40
Водещата на

Бела Чолакова: Всяка от страните при осиновяване има своя болка, щастие и права

Осиновените не бива да губят своите корени и имат право да знаят биологичния си произход. Така смята журналистката Бела Чолакова, която представи книгата си "Осиновени истории" в предаването "Хоризонт до обед". Тя съдържа  21 разказа за осиновяване. "Това е игра на думи. Освен че става дума за осиновени и осиновители, аз по някакъв начин..

публикувано на 13.12.18 в 16:25

БДЖ може да използва стари теснопътни товарни вагони като туристическа атракция

Повторният търг за продажбата на всичките 359 теснопътни товарни вагони по теснолинейката Септември - Добринище беше спрян. Остава н адеждата БДЖ да използва тези товарни вагони с цел туризъм, както предлагат туроператори.  Линия № 16 от националната жп мрежа на България, или както е известна теснолинейката между Септември - Добринище, е..

публикувано на 06.12.18 в 15:50
Акад. Лъчезар Трайков е сред най-изтъкнатите ни невролози.

Сензационно клинично проучване може да подобри драстично профилактиката на деменциите

Клинично проучване върху 630 души в продължение на година и половина показва, че за 18 месеца 81% от хората, при които е приложено лечение, изчистват 100% от „лошия белтък“ в мозъка, който се смята за основна причина за деменциите. Това съобщи в предаването "Нощен хоризонт" неврологът акад. Лъчезар Трайков. Данните, които ученият определи като..

публикувано на 05.12.18 в 12:52

Български работодатели все по-често проверяват персонала си с детектор на лъжата

Разследване на "Хоризонт" показа, че у нас набира популярност бизнес практика да се прилага детектор на лъжата спрямо персонала.  Едни работодатели използват полиграфа само при наемане на работа, но други периодично тестват своите служители. Защо този тип проверка на лоялността процъфтява? "Явно българинът гледа много филми, но..

обновено на 03.12.18 в 09:25

Проф. Томас Фърнес: Безотговорната употреба на технологията ме притеснява

Може ли класната стая да е в дома ти, да плуваш с бели акули, да разглеждаш клетките на „все едно си в микроскопа“ и то без да влизаш в час, но да си с учител, който е на хиляди километри от теб. Отговор на това дава едно любопитно приложение на виртуалната и добавената реалност - метод, който се прилага в САЩ, а специалистите там казват, че така..

публикувано на 29.11.18 в 11:46
Ерик Ларсен

Повечето хора знаят какво трябва да направят, за да живеят по-добре, но не излизат от зоната на комфорт

Едно от предизвикателствата пред обществото днес е, че мозъкът се е развивал в продължение на стотици хиляди години, а сега живеем в условия, в които постоянно ни прекъсват. Голяма част от стреса, от тревожността в западния свят се дължат на това, че приемаме да бъдем притеснявани и прекъсвани през цялото време. Това каза в интервю за..

публикувано на 23.11.18 в 14:27